Ай Ти Еф Груп – Гражданско дело № 20255330117359, по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав
РЕШЕНИЕ № 3861 гр. Пловдив, 29.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20255330117359 по описа за 2025 година Предявен е иск на С. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. “Д.” № …, ет. …, ап. …, чрез адвокат Б. Г. Й., против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16. бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8, представлявано от С.Ю.А., за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ******** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба се твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ответникът в писмен отговор, възразява за отхвърляне на предявения иск с подробни съображения. Иска присъждане на разноски.. Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за основателна, по следните съображения: Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен договор потребителски кредит № ******** г г ., за сумата от 2000 лева, за срок от 12 месеца, при посочен в договора ГПР от 65,95 %. В договора е предвидено, че потребителят дължи неустойка, ако не изпълни задълженията си за предоставяне на обезпечение по кредита, като неустойката е в размер на 1649,80 лева. Същата не е включена в ГПР по кредита, като действителният размер на ГПР нахвърля в пъти посочения в договора, което се установява посредством използването на калкулатор. Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая потребителят е поел задължение за заплащане на неустойка, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат законовите лимити годишна от база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22. Ето защо искът за недействителност на договора е основателен. При този изход на делото ищецът има право на разноски в размер на 83,63 евро – за държавна такса и 570 лв., т.е. 291,44 евро за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на С. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. “Д.” № …, ет. …, ап. …, чрез адвокат Б. Г. Й., против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16. бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8, представлявано от С.Ю.А., че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ******** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на С. И. В., ЕГН **********, сумата от 83,63 евро – за държавна такса и 291,44 евро за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.