Ай Ти Еф Груп – Гражданско дело № 20252120106897, по описа на Районен съд – Бургас, LIX състав

РЕШЕНИЕ № 850 гр. Бургас, 02.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120106897 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Х. Ц. Ц. (уточнена с молба вх. № 8220/24.02.2026г.) против “Ай Ти Еф Груп“ АД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 472303 от 22.02.2022г. и Анекс №507685 от 08.10.2022г., поради неясно определен ГПР и поради това, че ГПР надвишава законоустановения минимум. Твърди се от ищеца, че е сключил от разстояние посочения договор за кредит, по силата на който му е предоставена сумата от 3000 лева. Кредитът е трябвало да се върне на 24 погасителни вноски, като ГПР е 49 %, а общата стойност на плащанията е 4426.80 лева. Общата сума, с включена неустойка, е в размер на 9240 лева. Уговорено било, че длъжникът трябва да осигури едно от две обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Ако обезпечението не бъде осигурено, се дължи неустойка за всеки календарен ден в размер на 6.50 лева средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. В погасителния план е посочена неустойка от общо 4741.20 лева, в случай, че не бъде учредено обезпечение. Твърди се, че договорът е недействителен, като нарушаващ чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР е посочен само като процент, без елементите, които включва и без методиката на изчисление. В ГПР освен това е трябвало да се включи и неустойката, което не е станало. Записването на ГПР, който не е реален, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Неустойката е допълнително възнаграждение и печалба за кредитора, която не е включена в ГПР. Ето защо договорът е недействителен. Моли искът да бъде уважен. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на иска. Възразява по посочената от ищеца цена на иска, като счита, че цената на иска е стойността на договора. Признава, че договорът е сключен по електронен път, както и че заемната сума е реално получена. Няма нарушение на закона относно посочване на ГПР. Неустойката не е разход по кредита, който да се включва в ГПР. Според чл.19, ал.3 ЗПК в ГПР не се включват разходите по кредита, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Неустойката е адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение по договора. Не е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Договорът е изцяло действителен и при сключването му са спазени всички законови условия. Моли исковете да се отхвърлят. Бургаският районен съд намира иска за основателен. 1 Представен е договор за потребителски кредит № 472303 от 11.04.2022г. сключен между кредитора “Ай Ти Еф Груп“ АД и длъжника Х. Ц. Ц., както и Анекс № 507685 към договора от 08.10.2022г, ведно с Приложение 1 към него. Страните не спорят, че отразената в ДПК дата не отговаря на тази на която страните са постигнали съгласие по съществените уговорки на сделката, като ДПК е сключен именно на 22.02.2022г. Според договора, анекса и приложението, в полза на потребителя е предоставен кредит от 3000 лева, който е следвало да се върне на общо 24 месечни погасителни вноски. Датата на последното плащане на вноските по кредита е 08.10.2024г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.55% на година. Общият размер на всички плащания е 4426.80 лева. ГПР е в размер на 49.00%. Според чл.5.1, раздел V от договора и чл. 11 от Приложение № 1 към Анекс № 507685, в срок до края на следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 4426.80 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Според чл.5.2 от договора, поръчителите трябва да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход от 1500 лева, да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от “Редовен”. Според чл.5.6. от договора, ако не се осигури и представи в срок обезпечение по кредита или действието му бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е представи обезпечение. Размерът на неустойката видно от чл.10 от Приложение № 1 към Анекс № 507685 е 6.50 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Неустойката се начислява и се заплаща заедно със съответната погасителна вноска. Според приложение 1 към Анекс № 507685, размерът на неустойката за целия договор се равнява на 4426.80 лева. Така общата сума, която трябва да се плати по кредита, заедно с неустойката, възлиза вече на 9240 лева. Договорът за кредит е сключен по електронен път, от разстояние, по повод попълнена от ищеца електронна заявка и е обвързал формално страните. Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. В случая в договора се предвиждат редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 1-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – да имат нетен размер на осигурителния доход от 1500 лева, да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от “Редовен”. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, валидна 30 дни след крайния срок на погасяване на задълженията. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 1 2 ден, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.1 от Приложение 5 към договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 4426.80 лева /при главница от 3000 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Всъщност уговореното вземане не е за неустойка, а реално е за допълнителна печалба за кредитора, т.е. представлява втора договорна лихва, която е много по-висока от главницата. След като обаче вземането по съществото си е договорна лихва, то тя е трябвало да бъде включена като разход в ГПР. Очевидно обаче това не е станало, защото ГПР в договора е посочен да е в размер на 49.00%, освен това изрично е записано, че ГПР е изчислен при положение, че длъжникът погасява всяка вноска на съответния падеж и изпълнява точно задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви и неустойки за неизпълнение. Следователно, неустойката не се включва в ГПР. Ако т.нар. неустойка, а всъщност договорна лихва беше включена в ГПР, то неговият размер би бил много над законовия максимум. Смисълът на закона е в договора да се посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, понеже в ГПР не е включена неустойката, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен. По горните съображения искът се явява основателен и следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че процесният договор и сключения към него анекс са недействителни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от 120 лева за държавна такса или тяхната равностойност от 61,36 евро. Ищецът е платил такса от 369, 12 лева, съгласно първоначално определената от съда цена на иска от 9240 лева. В срока по чл.70 ГПК, съдът е определил цена на иска за недействителността на договора от 3000 лева, т.е. уважил е възражението на ответника в тази насока. Ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца и разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определя по справедливост в размер на 300 лева или равностойност от 153, 39 евро. Възражението за прекомерност на хонорара е основателно, защото според чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2009г. за възнагражденията за адвокатска работа, за тази цена на иска се дължи адвокатско възнаграждение от 600 лева, а заплатеното от ищеца възнаграждение от 780 лв. го надхвърля. Съдът намира възражението за основателно и редуцира размера на дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, при липса от събиране на допълнителни доказателства и при наличие на трайна съдебна практика по спорните между страните въпроси. По изложените съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Х. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. *** против “Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.“Сребърна“ 16, Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от С. Ю. А., че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 472303 от 22.02.2022г. и Анекс №507685 от 08.10.2022г., са недействителни поради противоречие със Закона за потребителския кредит. ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.“Сребърна“ 16, Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от С. Ю. А. да заплати на Х. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, сумата от 214, 75 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните