Фератум България – Гражданско дело № 20264410100114, по описа на Районен съд–Левски

РЕШЕНИЕ № 136 гр. ЛЕВСКИ, 05.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20264410100114 по описа за 2026 година Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на физическо лице, е сключил по електронен път с ***** ЕООД индивидуален договор № 1378747 от 27.08.2024 г. за потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска сделка или професионална дейност и има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т.1 от ДР на ЗЗП, а ответникът се явява търговец по смисъла на пар. 13 т.2 от ДР на ЗЗП. Твърди с, че на 27.08.2024 г. ищецът е сключил договор № 1378747 с ***** ЕООД за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР за сума в размер на 2500 лв./1278,33 евро/, че с договора е уговорено, че сумата се предоставя за срок от 18 месеца, като първата падежна дата е 26.09.2024 г., че общата сума, която следва да бъде върната е в размер на 3375 лв. /1725,61 евро/ и тя представлява сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на 2500 лв. /1278,23 евро/ + лихва в размер на 875 лв. /447,38 евро/. Твърди се, че в договора е посочен лихвен процент в размер на 23,33%, а ГПР е в размер на 49,66%. Твърди се, че съгласно т. 4 от Договора за потребителски кредит – Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита включва само лихва в размер на 875 лв. /447,38евро/. Твърди се, че на датата на сключване на договора за кредит в изпълнение на т. 5 от Договора за кредит, е сключен договор за гаранция /поръчителство/ между *****, и че съгласно същия договор Б. дължи такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 2650 лв. /1354,92 евро/, която сума се заплаща по посочена банкова сметка на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите уговорени съгласно погасителен план 1 /какъвто погасителен план се заявява, че не е връчен на ищеца, въпреки, че е посочено че е неразделна част договора/. Заявява се, че сумата от 2650 лв. /1354,92 евро/ възнаграждение за гаранта не е включена в годишния процент на разходите и не присъства никъде в Договор 1378747 от 27.08.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит. Твърди се, че процесният договор е недействителен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗПК. Посочва се, че не е спазено изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като възнаграждението за гарант не е включено при изчислението и посочването на ГПР. Заявява се също така, че от договора не става ясно по какъв начин е формиран ГПР по кредита и кои компоненти точно са включени в него. Заявява се, че предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като ***** е посочен за възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му, както и че кредитора и дружеството гарант са свързани лица и че тяхната дейност се контролира от трето лице – общ собственик, като се заявява, че последното обстоятелство е видно от справка в ТРРУЛНЦ и Търговски регистър на Малта. Заявява се също така, че кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на това задължение. Заявява се, че принципната възможност за избор на физическо лице, вместо предложеното юридическо лице, е ограничена от оценката и одобрението на кредитодателя, поради което на практика на потребителя не е осигурена реална алтернатива, в сравнение с това. Моли се съда да постанови решение, с което да признае, че сключения между страните договор № 1378747 от 27.08.2024 г. е изцяло недействителен. Претендират се направените деловодни разноски. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът ***** ЕООД е представил отговор на исковата молба и е изразил становище по предявения иск. В отговора на исковата молба се навеждат доводи, че предявения иск е неоснователен. Оспорва се твърдението на ищеца, че поръчителството от ***** е задължително условие за сключване на кредитен договор, и че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, което е посочено в сайта на ***** и потребителят сам избира обезпечението. Прави се извод, че сключването на договор за гаранция не е задължително. Заявява се, че твърдението на ищеца за допълнителни разходи във връзка с кредита е неоснователно, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като не е задължителен. Заявява се, че ***** е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. 2 Претендират се направените деловодни разноски. Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното: Видно от представения по делото договор № 1378747 за предоставяне на потребителски кредит е, че между ***** ЕООД като кредитор и М. Й. Б. като кредитополучател на 27.08.2024 г. е сключен договор за предоставяне на кредит № 1378747, съгласно който кредиторът е отпуснал на Б. кредит в размер на 2500 лв., а Б. се е задължил да върне сумата на 18 вноски, с първа падежна дата 26.09.2024 г., с начин на плащане: съгласно погасителния план, който е неразделна част от Договора, че общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя за целия период на кредита е 3375 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия кредит в размер на 2500 лв. и лихва в размер на 875 лв. при Лихвен процент 23,33%. В договора е посочено, че общият разход по кредита е 875 лв., а годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,66. В договора изрично е посочено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от ***** и предоставеното обезпечение се одобрява от Дружеството, т.е. кредитора още към момента на сключване на договора е знаел, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от *****. Видно от представения към исковата молба договор за гаранция /поръчителство/ е че на гаранта се дължи такса за предоставяне на гаранцията, а именно сумата от 2650 лв. Посочено е, че таксата се дължи разсрочено на 18 вноски, с дата на първо плащане 26.09.2024 г. и краен срок на издължаване на 18.02.2026 г. – които дати съвпадат с датите по договора за кредит. Предвид посоченото, съдът приема, че още към момента на сключване на договора, кредиторът е знаел, че кредитополучателя освен посочените и включени в ГПР разходи за връщане на главницата от 2500 лв. и посочената лихва от 875 лв. ще направи и допълнителен разход от 2650 лв., който разход също е свързан с договора за кредит, и представлява заплащане на възнаграждение на дружеството гарант, но не го е включил при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за валидност на договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на потребителя 3 ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Според параграф 1 т.2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23. Един от най-важните изводи на СЕС, който е задължителен не само за съдилищата, но и за фирмите за бързи кредити, е, че „Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В същото решение съдът в Люксембург напомня, че за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В цитираното решение се посочва, че в случая с платените поръчителства по бързи кредити, на потребителя е наложено да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита. В решението СЕС приема: „Така по силата на последния договор осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл. 3 буква ж от Директива 2008/48, и доколкото сключването на договора за поръчителство е задължително за самото получаване на кредита, свързани с този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР“ И заключава, че с оглед съществения характер на посочването на ГПР в договора, следва да се приеме, че ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споренати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“ заявява съдът в Люксембург. 4 В случая, както бе посочено по-горе от съдържанието на договора е видно, че кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от „*****“, а от преддоговорната информация посочена в 4.3. се установява, че кредитополучателят е сключил договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, в изпълнение именно на условията на кредитора, както и че кредиторът предварително е знаел, че въпреки принципа, че поръчителството е безвъзмездно, в настоящия случай на дружеството гарант ще се дължи възнаграждение и че същото възнаграждение е в размер на 2650 лв. – която сума е по-висока от главницата по договора за кредит. Въпреки знанието си, че с договора за гаранция с посоченото от кредитора дружество гарант се дължи такса, която представлява свързани с договора за кредит разходи, кредиторът не е включил този разход при изчисление на ГПР. Че кредиторът не е включил този разход при изчисление на ГПР се установява и от заявеното с отговора на исковата молба, че сумата за гарант не е включена в ГПР, тъй като заявява, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ***** не е страна и счита, че не следва да се включва в ГПР. По делото е допусната поискана от ищцовата страна експертиза, от която се установява, че в посочения в договора за кредит ГПР са включени само главницата и лихвата по кредита. Посочено е, че в случай, че при изчисление на ГПР се включи и таксата за гарант, то ГПР би бил в размер на 269,34% и пи надвишавал законната лихва към деня на сключване на договора 19,91 пъти. Предвид изложеното, съдът приема, че в сключения между страните договор е уговорен ГПР, чийто размер не отговаря на действителните разходи, които потребителят ще направи във връзка с кредита, тъй като в него не е включено дължимото възнаграждение за гарант в размер на 2650 лв. Заплащането на възнаграждение за гарант представлява разход за потребителя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя води до възникване на допълнителни разходи за потребителя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на договора и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19 ал.1 и ал.2 от ЗПК. В случая това не е сторено. По този начин отразената в договора стойност на ГПР се оказва невярна и много по-ниска от действителната такава. С непосочване на действителния ГПР, освен че се заблуждава потребителят за реалната икономическа тежест на кредита, се заобикаля императивното изискване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита. Противоречи и на задължителното изискване на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит. Това води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен и не е породил правно действие. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че следва да бъде уважен предявения иск и да бъде признат за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1378747 от 27.08.2024 г. С оглед изхода от настоящия спор, следва да бъде осъден ответника ***** ЕООД да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски включващи: сума в размер на 123,22 евро – заплатени като държавна такса за образуване на делото, сумата от 317 евро заплатена като възнаграждение за 1 адвокат, както и сумата от 152,64 евро от която 150 евро заплатени за възнаграждение на вещо лице и 2,64 евро такса превод – или общо деловодни разноски в размер на 592,86 евро. На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК сключения между ***** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Д.В.Н.а – кредитодател и М. Й. Б., ЕГН ********** , с постоянен адрес: ***** – кредитополучател, договор за предоставяне на потребителски кредит № 1378747 от 27.08.2024 г. ОСЪЖДА ***** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Д.В.Н. да заплати на М. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 592,86 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.