Еос Матрикс – гражданско дело № 20265510100906, по описа на Районен Съд – Казанлък, 1-ви състав

РЕШЕНИЕ № 598 гр. Казанлък, 13.08.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510100906 по описа за 2026 година Производството е образувано по искова молба от Н. С. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ********** чрез Адвокат Б. Г. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: ********** срещу: „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Т.И.В.. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба и допълнителното уточнение в молба с вх. № 11011/22.06.2026г. е предявил срещу ответника два обективно кумулативно съединени иска. С първия иск ищецът претендира от съда да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от сумата от 18841,00 лева или 9633,25 евро – главница по Договор за ипотечен кредит № ********** от ********** г., сключен с „Първа инвестиционна банка” АД, цедиран с Договор за цесия от 14.11.2016г., фигуриращ като дължим в „Централен кредитен регистър“ с идентификатор № **********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № ********** от ********** г. по ч.гр.д. № ********** г. на PCКазанлък, изпълнителен лист от **********г. и е образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И.. с рег. № ***, район на действие – Окръжен съд Стара Загора. С първоначалната искова молба ищецът твърди, че производството по изп. дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с постановление от 02.05.2017 г. Твърди, че е изтекла новата 5-годишна погасителна давност, която започвала да тече от влизането в сила на заповедта. С оглед доказване на този си иск, ищецът е поискал да се изиска от ЧСИ Г.Д.И., рег. № (***), с район на действие ОС-Стара Загора, официален препис на изп. дело с № ********** г. С писмо с вх. № 10477/15.06.2026 г. по описа на РС-Казанлък, 1 ЧСИ Г.И. е уведомила съда, че изп. дело № ********** г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с постановление от 29.05.2017 г. и е предадено в архив на 08.06.2017 г. и към настоящия момент е унищожено. Представила е извлечение от дневник за извършени действия по изп. дело с № ********** г. Въпреки прекратяването на изпълнителното дело, ответникът все още разполагал с валиден изпълнителен титул. Това създавало състояние на правна несигурност и реална заплаха от образуване на ново изпълнително производство. Поради това правният интерес на ищеца произтичал от необходимостта да отрече със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение. Искът в тази му част е с правно основание чл. 439 от ГПК, тъй като се основавал на факти, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, а именно – изтичане на новата 5-годишна погасителна давност, която започнала да тече от влизането в сила на заповедта. Вторият предявен иск от ищеца бил с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1050,00 лева или 536,86 евро – по договор за кредитна карта ********** от ********** г., сключен с „Обединена Българска Банка” АД, цедиран с Договор за цесия от 06.12.2013г., фигуриращ като дължим в „Централен кредитен регистър“ с идентификатор № **********, поради погасяване вземането по давност. За вземането не е издаван изпълнителен лист и не са водени изпълнителни производства. Правният му интерес се обуславя от факта, че ответникът поддържа активно вписване за това задължение в Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ. В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211 /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК: 131001375/, представлявано от Т.В., в качеството си на Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт К.В., със седалище и адрес на управление: **********. Твърди се, че вземането от 18841 лв./ 9633.25 евро/ по кредит с идентификатор № ********** произтича от Договор № **********/**********г. за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ / ипотечен банков кредит за текущи нужди/ , което вземане е придобито от ответника по силата на Договор за цесия от 14.11.2016г., сключен с „Първа инвестиционна банка” АД. Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като вземането вече е установено с влязла в сила Заповед за изпълнение № **********/24.9.2010г. по ЧГД № **********г. по описа на РС – Казанлък. Поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит от **********г. сключен между ищеца и „МКБ Юнионбанк”АД (сега Първа инвестиционна банка АД), от страна на банката е било е инициирано заповедно производство, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително производство под номер на дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.Д.И., рег.№ (***), район на действие ОС Стара Загора, по което подлежащия акт на изпълнение е бил връчен на 2 длъжника с изпратената покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, а в законоустановения срок не е било подадено възражение и същата е влязла в сила. След като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува – в случая Заповедта за изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формирала сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличие на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основание факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само при наличието на условията на чл. 424 ГПК. Ето защо стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността, с изтичането на която процесното вземане се погасява е 5- годишна, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. По втория предявен иск ответникът е възразил, че случая подаването на информация за текущия статус на кредитите към Централния кредитен регистър на БНБ, не може да обоснове повод за завеждане на делото, тъй като това е нормативно обусловено задължение на кредитора по чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър на БНБ. Регистрираните по реда на чл. За от ЗКИ лица са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г., издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен регистър. От друга страна погасителната давност, на която се позовава длъжникът-ищец по делото е материалноправен институт и изтичането на определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Съгласно чл. 10 от нар. 22 на БНБ „Чл. 10. (1)(Изм. – ДВ, бр. 31 от 2012 г., в сила от 30 април 2012 г.; доп. – ДВ, бр. 37 от 2018 г.) Институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.” Съгласно Глава трета, чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър „ЕОС Матрикс” ЕАД, в качеството си на частен правоприемник и субект по чл. 4 от Наредбата, следва да подава информация за описаните в разпоредбата обстоятелства. Не е налице основание гражданският съд да разглежда искане за заличаване от кредитния регистър. Доколкото за осъществяване на претендираното заличаване от Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който изключва общия граждански такъв, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. 3 Правото на иск е предоставено на лица, между които е възникнал граждански спор, т.е. спор относно гражданско правоотношение. Липсва ли такъв спор, то липсва и интерес от искова защита. Липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, какъвто е интересът от искова защита, води до недопустимост на предявения иск. Претендира за неоснователност на исковете. Налице било валидно облигационно отношение възникнало между ищеца и „Първа инвестиционна банка” АД, по силата на Договор за кредит от 05.08.2008г., както и по Договор за кредитна карта ********** от **********г., сключен с „Обединена Българска Банка” АД. Вземанията са предмет на правоприемство към „ЕОС Матрикс” ЕООД (като цесионер), като е бил сключен Договор за цесия от дата 14.11.2016г. между „ЕОС Матрикс” ЕООД „Първа инвестиционна банка” АД, както и Договор за цесия от 06.12.2013г. с „Обединена Българска Банка” АД, като ответното дружество е придобило вземанията в цялост, ведно с всички обезпечения и привилегии. Следвало да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок. Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума, означава, че е предявен иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, като при направени твърдения за погасяването по давност на вземането, то искът се явява неоснователен. Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, не изпращат процесуални представители. Съдът като съобрази доводите в исковата молба и отговорът на ответника, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, целящ установяване недължимост на парични вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране. Предметът на предявен отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен лист, са сумите по съответния изпълнителен лист, независимо от акцесорния или самостоятелния им 4 характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът по чл. 439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежен ответник по иска е кредиторът по изпълнителния лист, респективно лицето, което е встъпило в правата му. Надлежен петитум по този иск е за признаване за установено по отношение на ответника – кредитор, че сумите по издаден изпълнителен лист са недължими поради изтекла погасителна давност. В хода на производството ищецът уточни сумите, предмет на иска, а именно: 18841,00 лева или 9633,25 евро по кредит с идентификатор № **********, произтичащ от Договор за ипотечен кредит № ********** от ********** г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ********** от ********** г. по ч.гр.д. № ********** г. на PC-Казанлък, изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И.. Процесното вземане е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № **********г., по описа на РС – Казанлък. Касателно тези вземания, приложение намира общата 5-годишна давност, установена в нормата на чл. 110 ЗЗД, съобразно нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, относима към съдебно установените вземания. ВКС последователно приема, че макар в чл. 117, ал. 2 ЗЗД да са посочени само вземанията, установени със „съдебно решение“, няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение, която е влязла в сила (т.е. не е подадено възражение или то е оттеглено), има изпълнителна сила и стабилитет, аналогичен на съдебно решение. Това е изрично посочено в Определение № 50250/06.07.2023 г. по гр.д. № 3880/2021 г. на ВКС, III г.о. , Определение № 3760/26.07.2024 г. по гр.д. № 93/2024 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 1764/10.04.2024 г. по гр.д. № 2403/2023 г. на ВКС, III г.о., Определение № 50002/16.01.2025 г. по гр.д. № 186/2022 г. на ВКС, III г.о. На следващо място изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за новата давност е всякога пет години, без значение колко кратка е била началната давност. В този смисъл е Определение № 1910/29.06.2023 г. по гр.д. № 4029/2022 г. на ВКС, III г.о. Следователно тази пет годишна давност се прилага и за лихвите, установени с изпълнителния лист. Съгласно чл. 116, буква “в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. С оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 ТР 2 от 26.02.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, 5 набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др., не спадат към действията, характеризиращи се като изпълнителни, т. е. пряко насочени към удовлетворяване вземането на взискателя. В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прието, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона, с факта на изтичането на предвидения двугодишен срок, без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. За да бъде прекъснат визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това, дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по общо възлагане от взискателя. Според цитираното по-горе Тълкувателно решение 2/2015 г. изпълнителните действия включват: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес е искът по чл. 439 ГПК. Той се явява защита на длъжника, регламентирана в Глава тридесет и девета “Защита срещу изпълнението” на ГПК. Длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. С оглед на данните по делото, по повод издадения изпълнителен лист по ч. гр. дело № **********г. от РС – Казанлък., по молба на кредитора на 27.10.2010г. е образувано изпълнително дело № ********** г., по описа на ЧСИ Г.И., рег. № ***. С оглед на датата на образуване на изпълнителното дело, следва да бъде съобразено и ТР 3/2020 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, или за период от образуване на изпълнителното дело на 27.10.2010 г. – до 26.06.2015 г., погасителна давност не е текла. 6 Видно от приложеното извлечение от дневника за извършените действия, след 26.06.2015 г. по същото с нарочна молба от 02.05.2017 г., е поискано от ЧСИ конституирането на нов взискател по делото – „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК: 131001375. На 29.05.2017 г. изп. дело ********** г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С протоколно определение 08.07.2026 г., връчено на ответника на 20.07.2026 г. съдът му е указал в едноседмичен срок от връчване на определението, да заяви изрично дали оспорва твърдението на ищеца, че вземането по кредит с идентификатор № **********, произтичащ от Договор за ипотечен кредит № ********** от ********** г., за дължимостта, на което е издадена Заповед за изпълнение № ********** от ********** г. по ч.гр.д. № ********** г. на PC-Казанлък и образувано изп. дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И., не се дължи като погасено по давност, с оглед твърденията на ищеца за наличието на осн. на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Както и дали твърди, че са предприети изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и ако твърди, да опише подробно какви изпълнителни действия са били предприети. В предоставения от съда срок ответникът не е взел становище. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че от 29.05.2017 г., когато изп. дело ********** г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и от тогава кредиторът нито твърди, нито ангажира доказателства за предприети действия по изпълнението. В случая установения 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД отдавна е изтекъл. Макар и да се има предвид, че петгодишния период обхваща и периода на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /. Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Предвид гореизложеното, съдът прави извод, че давността е изтекла към датата на завеждане на исковата молба в съда 19.03.2026 г.. С оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен следва да бъде уважен. Вторият предявен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът 7 да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1050,00 лева или 536,86 евро, по кредит с идентификатор № **********, който произтича от договор за кредитна карта от ********** г., по което вземане не е издаван изпълнителен лист и не са водени изпълнителни производства и основанието е погасяване на вземането по давност. Правният интерес на ищеца се обуславял от факта, че ответникът поддържа активно вписване за това задължение в Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ. В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е възразил, че случая подаването на информация за текущия статус на кредитите към Централния кредитен регистър на БНБ, не може да обоснове повод за завеждане на делото, тъй като това е нормативно обусловено задължение на кредитора по чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър на БНБ. Доколкото за осъществяване на претендираното заличаване от Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който изключва общия граждански такъв, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, поради погасяването на вземанията по давност. Ищецът е релевирал като основание в подкрепа на твърдението си за недължимост на процесните суми изтекла погасителна давност. В настоящата хипотеза, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост на процесните вземания, а именно – изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищецадлъжник; изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения. Действително съобразно възраженията на ответника е, че правото на иск е предоставено на лица, между които е възникнал граждански спор, т.е. спор относно гражданско правоотношение. Липсва ли такъв спор, то липсва и интерес от искова защита. Липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, какъвто е интересът от искова защита, води до недопустимост на предявения иск. По възражението за липса на правен интерес от предявяване на иска настоящият съдебен състав намира следното: ВКС последователно приема, че правният интерес от установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице и то при всяко положение на делото (Решение № 83/23.05.2018 г. по гр.д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г.о. ). Когато се иска установяване на недължимост поради изтекла давност, ищецът следва да посочи конкретни обстоятелства, които обуславят правния му интерес, като например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване на изтеклата давност или оспорване в 8 отговора на исковата молба. В цитираното решение съставът на ВКС приема, че когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В случая страните не спорят, че ответникът не е предприел никакви действия по принудително или доброволно събиране на вземането. Възможността в бъдеще ответното дружество да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС. В настоящия казус, в отговора на исковата молба, обаче ответното дружество не прави изрично признание, че вземането е погасено по давност. Напротив изрично е заявил, че оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че погасителната давност, на която се позовава длъжникът-ищец по делото е материалноправен институт и изтичането на определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. С протоколно определение 08.07.2026 г., връчено на ответника на 20.07.2026 г. съдът му е указал в едноседмичен срок от връчване на определението, да заяви изрично дали оспорва иска за признаване за установено, че вземането по кредит с идентификатор № **********, който произтича от договор за кредитна карта от ********** г., е погасено по давност или признава изтичането на погасителната давност. Съдът е указал на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че ответникът оспорва настъпването на погасителна давност. В предоставения от съда срок ответникът не е взел становище. На следващо място, вписването на кредита в Централния кредитен регистър, без да е налице друго конкретно действие или бездействие от страна на кредитора, което да засяга правата на ищеца (напр. започнато изпълнително производство, покана за плащане, оспорване на давността), не обосновава самостоятелен правен интерес за предявяване на установителен иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сума като погасена по давност. Правният интерес трябва да бъде конкретен, а не абстрактен, и да произтича от реално засягане на правната сфера на ищеца. В случая в хода на производството ответното дружество оспори настъпване на последиците на погасителната давност, като не призна , а изрично оспори иска. Вписването на задълженията в Централния кредитен регистър е в изпълнение на задълженията на кредитора по Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ. В случай на отказ от страна на ответника за промяна на данните, вписвани в Централния кредитен регистър, какъвто е настоящият, единствена възможност за защита за длъжник с погасено по давност вземане е тази по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, посредством предявяването на отрицателен установителен иск, с който да 9 отрече съществуването на вземането на ответното дружество по съдебен ред, след което да поиска въз основа на влязло в сила решение, изпълнение на задължението да бъде подавана вярна информация, че същото е неактивно поради погасяването му, в който случай за ответното дружество ще съществува задължение за привеждане на информацията, подаване в Централния кредитен регистър в съответствие с постановеното съдебно решение, под заплахата от санкция по Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ. Отделно от това с уважаването на иска ще се осигури защита за ищеца срещу бъдещи действия по принудително събиране на процесното вземане, чието погасяване по давност се оспорва от ответника и ще се препятства смущаването на правната му сфера от извънсъдебно поведение на кредитора. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че искът е допустим. По основателността на иска, съдът намира следното: В случая ищецът не е ангажирал доказателства за извършено погасяване на сумата, предмет на иска, чрез плащане. Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е деня, от който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Ответникът твърди, че цедираното на 06.12.2013г. вземане произтича от договор за кредитна карта ********** от ********** г., сключен с „Обединена Българска Банка” АД и ищеца. Исковата молба е подадена на 19.03.2026 г. като до тази дата липсват доказателства, водещи до извод, че са извършвани действия по изпълнение, прекъсващи давността. Вземанията за главница по договори за кредит се погасяват с изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което претенцията за недължимост на вземането в размер на 1050,00 лева или 536,86 евро – главница, по кредит с идентификатор № **********, който произтича от договор за кредитна карта от ********** г., следва да бъде уважена. По разноските: Следователно, разноските следва да се разпределят по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът доказва разноски от 427,33 евро за държавна такса, които следва да му се заплатят, като не претендира и не представи доказателства за договорено и платено възнаграждение за адвокат. При тези мотиви, РС-Казанлък

РЕШИ: ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в отношенията между страните „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Т.И.В. и Н. С. Т., с ЕГН: **********, с адрес: **********, че Н. С. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ********** не дължи на „ЕОС Матрикс ” ЕАД, ЕИК 208597211 сумата от 18841,00 лева или 9633,25 евро – главница по Договор за ипотечен кредит № ********** от ********** г., сключен с „Първа инвестиционна банка” АД, цедиран с Договор за цесия от 14.11.2016 г., фигуриращ като дължим в „Централен кредитен регистър“ с идентификатор № **********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № ********** от ********** г. по ч.гр.д. № ********** г. на PC-Казанлък, изпълнителен лист от **********г. и е образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И.. с рег. № ***, район на действие – Окръжен съд Стара Загора, поради погасяването с петгодишната погасителна давност.

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение „ЕОС Матрикс ” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Т.И.В., че Н. С. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ********** не дължи на дружеството сумата от 1050,00 лева или 536,86 евро – по договор за кредитна карта ********** от ********** г., сключен с „Обединена Българска Банка” АД, цедиран с Договор за цесия от 06.12.2013г., фигуриращ като дължим в „Централен кредитен регистър“ с идентификатор № **********, поради погасяване вземането по давност. ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс ” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Т.И.В., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на Н. С. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ********** сторените по делото разноски от в размер на 427,33 евро – заплатена държавна такса. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Стара Загора в 2-седмичен срок от връчване на препис от същото на страните.