Креди Йес – Гражданско дело № 20251720107248, по описа на Районен съд – Перник, 7-ми състав

РЕШЕНИЕ № 315 гр. П., 27.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20251720107248 по описа за 2025 година Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Ц. Й. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. П., с. Д., ул. „М.“ ********, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: Община Хасково, гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от В.М.И., като се иска да бъде призната недействителността на Договор за паричен заем № ******* към искане № ******* от ********* г., сключен между: Ц. Й. Ж. и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, на основание чл. 124. ал.1 от ГПК. във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. във вр. с чл. 22 от ЗПК, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства от страните се установява, че Ц. Й. Ж., ЕГН: **********, е сключила Договор за паричен заем № ******* от ********* г. с „Креди Йес“ ООД при следните условия и параметри: Размер на отпуснатия заем: 1 700 лева; Размер на погасителната вноска – 132.57 лв.; Ден на плащане: 7- мо число, Вид вноска: месечна, ГПР: 48.396%, Брой на вноските: 17; Месечен лихвен процент: 3.330 %; Дата на първото плащане: 07.12.2024г.; Обезпечение: Да, посочено в чл. 6 по-долу, Дата на последното плащане: 07.04.2026г.; Обща сума за плащане: 2253.79 лева 1 В чл. 3.3, ал. 5 от договора е предвидено, че при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен заем. Видно от чл. 6 от договора страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант (и отговарящ) и на условията на чл. 10. ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия:Особен залог върху движими имущество, съгласно чл. 10, ат. 2, т. 2 от Общите условия: Банкова гаранция, съгласно чл. 10. ат. 2, т. 4 от Общите условия; Ценна книга издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването на настоящия договор, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2217.21 лева, с начин на разсрочено плащане. В случаите по предходно изречение задължението по този договор за паричен заем ще бъде в общ размер на 4471.00 лева. Въпросната неустойка е била начислена към общото задължение, включена в погасителния план към Договора за заем от самото начало и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва, като общата сума, която заемодателя е следвало да върне е в общ размер на 4,222.57 лева. Видно от заключението на вещото лице В. П., законната лихва на ********* г. е 13.63 % : на основание чл. 35 от Закона на БНБ от 01.08.2024 г. ОЛП е 3.63 % + 10 % надбавка = 13.63 %. Съгласно параметрите на Договора за паричен заем № *******, размерът на ГПР по кредита е 48.396 % и включва договорната лихва в размер на 553.79 лв., при договорен лихвен процент 39.96 %, лихва 3.330 % месечно. Вещото лице сочи, че съобразно Приложение № 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК, действителният размер на ГПР, като се прибави неустойка в размер на 2217.21 лв., като разход ГПР по кредита е 368.5650 %. Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното : В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието “неравноправна клауза” в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за неустойка поради непредставяне на 2 уговореното обезпечение, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора, предвид общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен. Съдът приема доводите на ищеца за нищожност на цитираната клауза за осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя цитираните по горе обезпечения, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите – Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Възнаграждението по договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговорената 3 неустойка, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която, освен това, драстично превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е недействителен изцяло за което съдът следи служебно . С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски. Ответната страна е направила възражение за прекомерно изплатено адвокатско възнаграждение. Предвид правната и фактическа сложност по делото, проведените съдебни заседания и обстоятелствата, че процесуалния представителна ищеца не се е явил по всяко едно, съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение от 560.00 лева , следва да бъде намалено на 400.00 лева. С оглед на това в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторени разноски в размер на 403.63 евро. При определяне адвокатските възнаграждения настоящия състав се съобразява с решение на СЕС по повод произнасяне за неравнопоставеност при определяне на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното Пернишкият районен съд :

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА сключения между Ц. Й. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. П., с. Д., ул. „М.“ *******, и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: Община Хасково, гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от В.М.И., Договор за паричен заем № ******* към искане № ******* от ********* г., за нищожен, като противоречащ на закона и добрите нрави. ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: Община Хасково, гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от В.М.И., да заплати н а Ц. Й. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. П., с. Д., ул. „М.“ *********, направените по делото разноски в размер на 403.63 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.