Креди Йес – гражданско дело № 20241110149173 по описа на Софийски Районен Съд, 49-ти състав

РЕШЕНИЕ № 22454 гр. С., 08.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110149173 по описа за 2024 година М. А. И. е предявил срещу „К. Й.”ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК и във вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 поради противоречие със закона.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.6 и чл.8 от Договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.6 и чл.8 от Договора за паричен заем. Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024, по силата на който му е предоставен кредит в размер от 2000 лева, платим на 9 вноски от по 260.84 лева, при ГЛП-39.96% и ГПР 48.52% и краен срок на плащане 26.03.2025.Твърди, че в чл.6 от договора е предвидено, че договорът следва да бъде обезпечен с гарант , отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от следните обезпечения-ипотека върху недвижим имот, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.Твърди, че 1 в чл.8 е уредена неустойка в размер от 1243.49 лева, в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение по чл.6 в тридневен срок от сключването на договора.Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че посоченият в договора ГПР-48.52 % не отразява действителния ГПР, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно: иеустойката за неосигурено обезпечение.Поддържа, че уговорката за неустойка противоречи и на добрите нрави.Поддържа, че на същата дата, когато е подписал договора за кредит е издал запис на заповед за сумата в размер от 3 591 лева и е изпълнил задължението си по чл.6 от договора.Но въпреки това му е начислена неустойка в размер от 1243.49 лева, която е включена в общата сума от 3591 лева, за която е издаден записа на заповед. В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К. Й.”ООД оспорва предявените искове. Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното: По силата на договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 „К. Й.”ООД е предоставил на М. А. И. заем в размер от 2000 лева, за срок от 9 месеца, платим на месечни вноски от по 260.84 лева, при ГПР-48.52% и обща сума на плащане 2 347.51 лева.Към договора е предоставен погасителен план. По делото е представен запис на заповед от 27.06.2024, издаден от М. А. И. в полза на „К. Й.”ООД за сумата от 3591 лева. По делото са представени приходни касови ордери за застраховка по кредит и предсрочно погасяване. По делото е представен разходен касов ордер за сумата от 2000 леваотпуснат кредит на М. А. И.. По делото е представено уведомление за предсрочна изискуемост по договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024. По делото са представени Общи условия към договор за заем №815270/27.06.2024. Съгласно заключението на ССЕ М. А. Димитров не е внасял суми за погасяване на задълженията по договора за паричен заем 2 №81527/27.06.2024.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР-48.52% е възнаградителната лихва.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се вземе в предвид размера на общата сума по кредита 2347.51 лева /главница-2000 лева и 347.51 лева – сума на възнаградителната лихва/ и дължимата неустойка-1243.49 лева и срока на кредита 9 месеца, изчисленият ГПР възлиза в размер на 367.08%.Съгласно заключението на ССЕ законната лихва, относима към договора /м.06.2024/ е в размер на 13.78 процента и се съдържа 27 пъти в изчисления ГПР.Съгласно заключението на ССЕ ако се вземат в предвид само параметрите на кредита в чл.3 от договора, ГПР е в размер от 48.52%. При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи: По силата на договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 „К. Й.”ООД е предоставил на М. А. И. заем в размер от 2000 лева, за срок от 9 месеца, платим на месечни вноски от по 260.84 лева, при ГПР-48.52% и обща сума на плащане 2 347.51 лева. Съгласно чл.6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя:1. Ипотека върху недвижим имот;2. Особен залог върху движимо имущество;3. Банкова гаранция;4.ценна книга , издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл.8 от договора с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1243.49 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем. В случаите по предходното изречение задължението по този договор за паричен заем ще бъде в общ размер от 3591 лева. Видно от представения запис на заповед от 27.06.2024 той обезпечава изпълнението на договор за паричен заем №815270. Записът на заповед е издаден за сумата от 3591 лева.Доколкото сумата 3 от 3591 лева, за която е издаден записа на заповед, включва и неустойката за неосигурено обезпечение, съдът приема, че неустойката е начислена от ответника и е включена в общата дължима сума по договора. Представеното уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост е от 14.11.2024, т. е. след получаване на исковата молба.В този смисъл съдът приема,че уведомлението е съставено за целите на процеса. Но доколкото е издадена запис на заповед, която обезпечава наред със задължението по договора и неустойката за неосигурено обезпечение,съдът приема, че неустойката е начислена от ответника и че общото задължение по договора е в размер от 3591 лева.Освен това въз основа на записа на заповед може да се образува заповедно производство за цялата сума, включително и неустойката за неосигурено обезпечение. Съдът намира, че уговорената неустойка от 1243.49 лева, която е в размер почти на цялата сума по кредита, накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване.Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. По отношение на ГПР Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 27.06.2024. Съгласно заключението на ССЕ законната лихва, относима към договора /м.06.2024/ е в размер на 13.78 %, с оглед на което ГПР не можеда бъде по-висок от 68.9%. Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР-48.52% е възнаградителната лихва Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за 4 неосигурено обезпечение.В случай, че в ГПР бъде включена и неустойката в размер от 1243.49 лева, ГПР ще възлиза в размер на 367.08%.В този смисъл ако бъде включена неустойката за неосигурено обезпечение в ГПР, то ГПР ще надхвърли многократно ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно заключението на ССЕ законната лихва, относима към договора /м.06.2024/ е в размер на 13.78 процента и се съдържа 27 пъти в изчисления ГПР от 367.08%. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Още повече размера на неустойката в случая е 1243.49 лева, което представлява почти целия размер на кредита. Вярно е , че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена неустойка в погасителните вноски. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва. Съдът намира, че ако неустойката, която е в размер на почти цялата сума по кредита, бъде включена като разход в ГПР, той многократно ще надвиши ограниченията по чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. 5 Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона. С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК следва да бъде уважен. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита. По разноските Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.На присъждане подлежат само реално направените разноски- ТР№6/2012 на ОСГТК на ВКС.Ищецът е реализирал разноски в размер от 560 лева, от които 80 лева – държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение. По възражението за прекомерност съдът намира, че същото е неоснователно.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер на 659.10 лева.С оглед на което съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер от 480 лева е определено под минималния размер. Съдът констатира, че ищецът не е внесъл депозит в размер от 300 лева по допуснатата ССЕ.С оглед на което ищецът следва да бъде осъден на основание чл.77 от ГПК да заплати в полза на СРС сумата от 300 лева – депозит за ССЕ. Така мотивиран съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 по предявения от М. А. И., ЕГН**********, с адрес:гр.Б., ул. 6 Съдия при Софийски районен съд: „С.”№99, със съдебен адрес: гр.С., бул. „С. Н.”№55, чрез адв. Й., срещу „К. Й.”ООД„ ЕИК….., със седалище и адрес на управление:гр.Х., бул. „Б.”№196, чрез адв. Ш., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК и във вр. с чл.22 от ЗПК. ОСЪЖДА „К. Й.”ООД, ЕИК….., със седалище и адрес на управление:гр.Х., бул. „Б.”№196, да заплати на М. А. И., ЕГН**********, с адрес:гр.Б., ул.„С.”№99, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55 на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 560 лева- разноски по делото. ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН**********, с адрес:гр.Б., ул.„С.”№99, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55, да заплати на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от 300 лева-депозит за ССЕ. Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.