Кредисимо – Гражданско дело № 20261850100044, по описа на Районен съд – Костинброд, I-ви състав

РЕШЕНИЕ № 235 гр. К., 01.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20261850100044 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба, подадена от М. З. П., от село П., община К. чрез пълномощника си адв. Б. Й.- АК- С. против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ******* и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********. В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с „Кредисимо“ ЕАД имат сключен договор за потребителски кредит с № 3041531 от 09.09.2024 г., по силата на който ответникът е отпуснал заем в размер на 3950 лв. срещу задължението на ищецът да върне сумата от 5814,91 лева, при ГПР от 47,31%, ГЛП от 39,37% и при срок на кредита от 24 месечни вноски. Сочи се, че съгласно Общите условия на ответника, ищецът е следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител. Твърди се, че на датата на сключване на договора – 09.09.2024 г. ищецът и ответникът „Ай Тръст“ ЕООД са подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът е дължал месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора. Посоченото възнаграждение е следвало да се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД, заедно с месечната вноска по кредита. 1 Сочи се, че ищецът следвало да заплати сумата от 3892,29 лева във връзка със сключения договор за предоставяне на поръчителство. Поддържа, че посочената клауза, която възлага в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под съответната форма, е било условие за сключване на договора за кредит, но и било на практика невъзможно за осъществяване от длъжника- предоставяне на банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с определен от кредитодателя поръчител. Сочи се, че възнаграждението по предоставеното поръчителство не било включено от „Кредисимо“ ЕАД в ГПР, с оглед което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и целият договор за заем е недействителен. Твърди се, че по този начин кредитодателят е действал в противоречие с принципа на добросъвестност, тъй като не бил предоставил коректна информация относно общия размер по кредита. Поддържа, че в конкретния случай кредитодателят не е изпълнил задължението си да направи оценка за платежоспособността на ищеца преди сключване на договора, като договорът за поръчителство с посочено от „Кредисимо“ ЕАД лице има за цел да обезщети кредитора при евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в противоречие на закона и добрите нрави. Също така поддържа, че последният договор е нищожен, доколкото двете дружества са свързани едно с друго. С оглед горното, предявява установителен иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 3041531 от 09.09.2024 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, и иск за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство, сключен към посочения договор за потребителски кредит, а между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Поискано е да се приеме, че договор за потребителски кредит с № 3041531 от 09.09.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и да се приеме, че Договор за предоставяне на поръчителство от 09.09.2024 г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 и евентуално пр.3 от ЗЗД, чл.19, ал.4, вр.чл.11, 2 ал.1, т.10 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради противоречие със закона и добрите нрави. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба, като оспорват изцяло по основание и размер иска за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а и това се доказва от приобщените по делото писмени доказателства, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 3041531 от 09.09.2024 г., заедно с неговите параметри, както и това, че между ищеца и “Ай Тръст” ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство, сключен към посочения договор за потребителски кредит, отново с параметрите посочени в него. От приобщения договор за потребителски кредит, е видно, че ответникът е отпуснал заем в размер на 3950 лв. срещу задължението на ищецът да върне сумата от 5814,91 лева, при ГПР от 47,31%, ГЛП от 39,37% и при срок на кредита от 24 месечни вноски. Във връзка с чл.4 от договора, ищецът се е бил задължил и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, във връзка с който е определено възнаграждение в размер на 3892, 29 лева, която сума следва да заплати на 24 месечно вноски. От приобщената по делото извадка от ТР, е че „Кредисимо“ ЕАД, е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст ЕООД. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на поръчителство: В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника “Кредисимо” 3 ЕАД / и с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 -во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника “Ай Тръст” ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сключен във връзка с договора за потребителски кредит, както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка, респ. накърнява добрите нрави. Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. От приобщената справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на “Ай тръст” ЕООД е заемодателят “Крпедисимо” ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ . Въз основа на изложените от ищецът фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, 4 съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която “Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договор за заем, сключен с “Кредисимо” ЕАД, е в размер на 3950 лева, а само възнаграждението по договора за поръчителство, което е в размер на 3892, 29 лева което е почти колкото главницата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми, формиращи ГПР по договора са в размер на 47, 31 %. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по договора за поръчителство. 5 Така уговореното възнаграждение има значението на “скрита възнаградителна лихва”, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Кредисимо” ЕАД по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Следва да се посочи освен това, че съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело № C-337/23, имащо задължителния характер, разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя” и следователно в обхвата на понятието “годишен процент на разходите”. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението, дължимо на поръчителя, следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията н а този закон, е нищожна. Вписаният в договора параметър на ГПР не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят 6 урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Същевременно, договорът, сключени между потребителя и “Кредисимо” ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и “Ай Тръст” ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на обезпечение, поради естеството на правоотношенията. Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем и за предоставяне на поръчителство, са нищожни, поради което следва да бъдат уважени. Съдът достигано до извод за основателност на предявените главни искове, поради което не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност установителни искове. По разноските: При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата страна. Ищецът е ангажирал доказателства за сторени разноски по делото, а именно сумата от 272, 21 евро за заплатена държавна такса/от които 118, 92 евро по първата претенция и сума в размер на 79, 60 евро по втората претенция/, както и 342 евро платено адвокатско възнаграждение за всичките предявени претенции, за което са представени доказателства, които суми следва да му бъдат присъдени на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че не намират опора изложените възражения за прекомерност на адв.възнаграждение, което е заплатено от ищеца в полза на упълномощения адвокат. Посоченото по – горе възнаграждение по своя характер се явява справедливо с оглед фактическата и правната сложност на делото, извършените действия от страните и не на последно място цената на всеки един от исковете, поради което същите следва да се оставят без уважение. Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. З. П.,ЕГН**********, от село П., община К., и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *******, че договор за потребителски кредит № 3041531 от 09.09.2024 г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. З. П.,ЕГН**********, от село П., община К., и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, че договор за предоставяне на поръчителство от 09.09.2024 г. към договор за потребителски кредит № 3041531 от 09.09.2024 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *******, ДА ЗАПЛАТИ на М. З. П., ЕГН**********, от село П., община К., сумата от 118, 92 евро, за заплатена ДТ по делото. ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК*********, ДА ЗАПЛАТИ на М. З. П., ЕГН**********, от село П., община К., сумата от 79, 60 евро, за заплатена ДТ. ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК******* и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК*********, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. З. П., ЕГН**********, от село П., община К., сумата от 342 евро за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.