Кредисимо – Гражданско дело № 20261110102077, по описа на Софийски Районен съд, 127–ми състав

РЕШЕНИЕ № 13653 гр. София, 08.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110102077 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба от А. Л. В. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че между ищецът и първия ответник бил сключен Договор за паричен заем № ***/22.05.2024г., по силата на който дружество отпуснало в заем сумата в размер на 2735,40 лева, като с цел обезпечаване на заема ищецът сключил Договор за поръчителство от 22.05.2024 г. с втория ответник. Страната поддържа, че договорът за кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в съглашението годишен процент на разходите не включва всички произтичащи от сделката разходи за кредитополучателя. Ищецът намира, че в годишния процент на разходите следва да бъдат включени разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, респ. при неизпълнение на задължението за посочване на действителния ГПР по кредита договорът е недействителен на основание чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. В исковата молба са изложени твърдения, че в ГПР по процесния договор за кредит следва да бъде включено задължението на кредитополучателя по сключен като условие за отпускане на заема договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Страната намира, че при включване на задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство действителният годишен процент на разходите по кредита би надвишил законоустановения максимален праг. Ищецът поддържа, че недействителността на договора за кредит води до недействителност и на договора за поръчителство доколкото договорите се намират във взаимовръзка и като система от правоотношения между страните. По изложените доводи е направено искане процесните договори да бъдат прогласени за недействителни. Направено е искане сторените по делото съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова оспорва заявените от ищеца доводи за недействителност. на процесния договор за кредит. Представителят на страната оспорва поддържаните в исковата молба твърдения, че сключването на договор за поръчителство представлявало задължително условие за отпускане на паричен заем. С отговора са оспорени и поддържаните от ищеца твърдения, че към момента на сключване на договора за кредит заемодателят е знаел какъв е размерът на задължението по договора за поръчителство. На 1 следващо място процесуалният представител на страната поддържа, че договорът за поръчителство, сключен между кредитополучателя и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по своя характер представлява договор за поръчка и уговореното между страните по сделката възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. По изложените доводи е направено искане предявения иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Сталева оспорва исковата претенция. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че договорът за поръчителство е действителен, като възнаграждението за поръчителя има характера на възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като размерът му е съобразен с риска, който дружеството поема. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване на Договор за паричен заем № ***/22.05.2024г. и Договор за предоставяне на поръчителство по процесния договор за кредит от 22.05.2024 г. е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора са сключени договори за кредит и поръчителство с описано в исковата молба съдържание, както и че сделките са недействителни на соченото от страната правно основание. При съобразяване на поддържаните от страните твърдения с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между А. Л. В. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем № ***/22.05.2024г., по силата на който дружеството отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 2735,40 лева, че между А. Л. В. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство към процесния договор за кредит и, че дължимото по договора за поръчителство възнаграждение не е включено в годишния процент на разходите по договора за кредит Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и 2 по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Страните не спорят, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /датата на която са изготвени договорите и съдържанието на същите/. От клаузите в договора за потребителски кредит – чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бърз кредит“, при който потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. В допълнение изискването за представяне на банкова гаранция е практически неосъществимо особено предвид обстоятелството, че потребителят търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице – поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита ( в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021г. по в.гр.д. № 9991/2020г. по описа на СГС). Предвид гореизложеното, и като се съобрази обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на общо 2900,96 лева за целия период на договора, то действителният годишен процент на разходите многократно надвишава максимално допустимия праг по ЗПК. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото 3 съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. Ето защо предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК е основателен и следва да бъде уважен. На следващо място, доколкото договорът, сключен между потребителя и „Кредисимо“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и „Ай тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си като система от правоотношения между страните, последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията. С оглед на гореизложените от съда изводи съдът намира, че доколкото договорът за потребителски кредит е нищожен, то нищожен е и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, обезпечаващ задълженията по него. Ето защо и предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за поръчителство също е основателен и следва да бъде уважен. Относно съдебните разноски: С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, както следва: ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД дължи сумата в размер на 164,91 евро (322,53 лева), представляваща внесена държавна такса по предявения срещу соченото дружество иск, а „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сумата в размер на 59,33 евро ( 116,03 лева), представляваща внесена държавна такса по предявения срещу соченото дружество иск. Ищецът претендира съдебни разноски и за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 347,68 евро ( 680 лева). Съдът във връзка с наведеното от ответниците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК възражение намира, че така уговореният и заплатен адвокатски хонорар отнесен към цената на исковата претенция и броя кумулативно съединени искове не се явява прекомерен. Доколкото в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.01.2026 г. не е посочено каква част от уговореният и заплатен адвокатски хонорар се отнася за предявения иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и каква част за предявения иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, то съдът намира, че в тежест на всеки един от ответниците следва да бъде възложена по ½ част от разноските за адвокатско възнаграждение или сумата в размер на по 173,84 евро ( 340 лева). Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявен от А. Л. В., ЕГН **********, с адрес в ***, иск против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146 ( сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, Договор за паричен заем № ***/22.05.2024 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ПРОГЛАСЯВА по предявен от А. Л. В., ЕГН **********, с адрес в ***, иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146 ( сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, Договор за поръчителство от 22.05.2024 г. във връзка с Договор за паричен заем № ***/22.05.2024 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146 ( сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на А. Л. В., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 338,75 евро ( 662,54 лева), представляваща сторени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146 ( сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на А. Л. В., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 233,17 евро ( 456,04 лева), представляваща сторени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.