Кредисимо – Гражданско дело № 20255440101561, по описа на Районен съд-Смолян

РЕШЕНИЕ № 212 гр. Смолян, 21.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101561 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното: Ищцата Р. Д. Б.. ЕГН: **********, е сключила ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 3058187 от 11.10.2024г. с „**“ ЕАД при следните условия и параметри: -А) По чл. 3 от договора за потребителски кредит: След подписване на Договора за потребителски кредит № 3058187 от 11.10.2024г. от кредитополучателя и при спазване на условията на т. III. т.3.1 от Общите условия, **” ЕАД, с ЕИК **. одобрява заявлението за кредит. -Б) По чл. 4 от договора за потребителски кредит и точка III, точка 12 от Общи условия към договора: В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: да предостави на ** банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) 21 дни от подаване на Заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ** юридическо лице (“Поръчител”) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. -СЪГЛАСНО ТОЧКА III, Т.9 И Т.11 ОТ ОБЩИ УСЛОВИЯ КЪМ ДОГОВОРА Ако Кредитополучателят е СЪГЛАСЕН да бъде обвързан от Договора за 1 Кредит и ОУ Заявлението се счита подадено от Кредитополучателя, а ОУ и Договорът за Кредит – приети. Според Приложеие № 1 „Размер и срок на плащане на възнаграждението на поръчителя” 1. Възнаграждението на Поръчителя е в общ размер 1593.54 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит. Възнаграждението на Поръчителя е платимо на месечни вноски. Съгласно Чл. 8, ал. 4 от договора: ПОТРЕБИТЕЛЯТ има право да заплаща възнаграждението по следните начини: 1. по банкова сметка на ПОРЪЧИТЕЛЯ; 2. по банкова сметка на ** АД открита в *** или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8. ал.5 от договора: ** е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя. Не оспорва, че във връзка с изпълнение на условието по чл. 4. ал. 1. ал.2 от договор за потребителски кредит № 3058187 от 11.10.2024г. сключен на 11.10.2024г. с кредитора „**“ ЕАД Р. Д. Б.. ЕГН: ********** е сключила с „**“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство на 11.10.2024г. Ищцата предявява срещу .„**“ ЕАД и „**“ ЕООД следните съединени установителни искове, -1) С правно основание: чл. 124, ал. 1 от ТПК. вр. чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД. във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10. във вр. с чл. 19. ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № 3058187 от 11.10.2024г., сключен между Р. Д. Б., ЕГН: **********, и „**” ЕАД, поради противоречие със закона; -2) С правно основание на; чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП за прогласяване за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2024г.. към договор за потребителски кредит № 3058187 от 11.10.2024г., сключен между Р. Д. Б.. ЕГН: **********, и ..**“ ЕООД, поради заобикаляне на Закона, евентуално накърняване на добрите нрави. -А ОСНОВАНИЕ ЗА НИЩОЖНОСТ НА ЦЕЛИЯ ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №3058187 от 11,10.2024г.. Твърди, че Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.4 от договор за потребителски кредит и точка III. т.9 и т.11 от Общи условия към договора, ако Кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от Договора за Кредит, Заявлението се счита подадено от Кредитополучателя, от сключване на Договорът за Кредит – приети и подписани от кредитополучателя, по силата на които се задължава да предостави обезпечение, а именно: банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението с възнаграждение за поръчителство в размер на 1593.54 лева. Това възнаграждение за 2 поръчителство не е посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита (посочена е общ размер на всички плащания 1800.61 лева, в който е включен само главница и лихва), нито пък това възнаграждение е било включено при формиране на ГПР, макар И ДА ПРЕДСТАВЛЯВА СИГУРЕН РАЗХОД ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ. Разписано е в чл. 22 от ЗПК. че когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1; чл. 11, ал. 1. т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, ДОГОВОРЪТ Е НИЩОЖЕН. Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК – ИЗНАЧАЛНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, ТЬЙ КАТО СЪЩИТЕ СА ИЗИСКУЕМИ ПРИ САМОТО МУ СКЛЮЧВАНЕ. ТЯ Е ПО-ОСОБЕНА ПО ВИД С ОГЛЕД НА ПОСЛЕДИЦИТЕ, ВИЗИРАНИ В ЧЛ. 23 ОТ ЗПК, А ИМЕННО – ЧЕ КОГАТО ДОГОВОРЪТ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ Е ОБЯВЕН ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН. ОТГОВОРНОСТТА НА ЗАЕМАТЕЛЯ НЕ ОТПАДА ИЗЦЯЛО, НО ТОЙ ДЪЛЖИ ВРЪЩАНЕТО САМО НА ЧИСТАТА СТОЙНОСТ НА КРЕДИТА, НО НЕ И ВРЪЩАНЕТО НА ЛИХВАТА И ДРУГИ РАЗХОДИ. В случая не е спазено изискването па чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГГ1Р) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява ОБЩИТЕ РАЗХОДИ ПО кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 20.78 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11. ат. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19. ат. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по Кредита а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „**“ ЕООД, което се включва в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Според & 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и всички други РАЗХОДИ, ПРЯКО СВЪРЗАНИ С ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, А НЕ САМО УГОВОРЕНИТЕ В НЕЯ, КОИТО СА ИЗВЕСТНИ НА КРЕДИТОРА И КОИТО ПОТРЕБИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ЗАПЛАТИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО РАЗХОДИТЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ, СВЪРЗАНИ С ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО В ПОЛЗА НА ПОРЪЧИТЕЛЯ Е РАЗХОД, СВЪРЗАН С ПРЕДМЕТА НА ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, ДОКОЛКОТО КАСАЕ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДОГОВОРА. Но този разход не е включен към общите разходи по кредита, поради което договорения ГПР в размер на 20.78% не е истинския ГПР. Съображение 19 и 3 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. от нея са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С ОГЛЕД ОСИГУРЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНО НАЙ- ПЪЛНА ПРОЗРАЧНОСТ И СРАВНИМОСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ДА ВКЛЮЧВА ПО-СПЕЦИАЛНО ГОДИШНИЯ ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ, ПРИЛОЖИМ ЗА КРЕДИТА И ОПРЕДЕЛЯН ПО ЕДНАКЪВ НАЧИН НАВСЯКЪДЕ В ОБЩНОСТТА. ОТ ТУК МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ЧЕ ГПР НЕСЪМНЕНО Е СЪЩЕСТВЕН РЕКВИЗИТ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ И Е ОСОБЕНО ВАЖЕН ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ПОРАДИ КОЕТО „НЕЯСНОТИТЕ, ВЪТРЕШНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ ИЛИ ПОДВЕЖДАЩО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ТОВА ИЗИСКУЕМО С ИМПЕРАТИВНА НОРМА СЪДЪРЖАНИЕ. ЗАКОНОДАТЕЛЯТ УРЕЖДА КАТО ПОРОК ОТ ТОЛКОВА ВИСОКА СТЕПЕН, ЧЕ ВОДИ ДО НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРА Така например в Решение № 260046 от 13.07.2020 г. от 13.07.2020 г. на ОС – Варна по въззивно търговско дело № 241/2020 г.). Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира m икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г.) дело С 377/14. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19. ал. 4 от ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР. която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение 1 към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (така например Решение № 11884 от 23.10.2022 г. на СРС по гр. дело № 71077/2021 г.; Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС – Пазарджик по възз. гр. дело № 833/2021 г. Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС – Пазарджик по възз. гр. дело № 224/2022 г. и други). Съгласно чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин – чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за бърз кредит – Договор за потребителски кредит № 30 58187 от 11.10.2024г.. ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН. Договорът за кредит е НИЩОЖЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.22 ОТ ЗПК. ПОРАДИ НЕСПАЗВАНЕ ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ. 11, АЛ.1. Т. 10 ОТ ЗПК, ЗАЩОТО ГПР Е РАЗЛИЧЕН ОТ ПОСОЧЕНИЯ В ДОГОВОРА, КАТО КРЕДИТОРЪТ ВПИСВАЙКИ ГПР ОТ 20.78% е заблудил потребителя. ПОСОЧВАНЕТО В ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ДОГОВОР НА ГПР, КОЙТО НЕ Е 4 РЕАЛНО ПРИЛАГАНИЯ ОСВЕН ДРУГОТО Е И ..ЗАБЛУЖДАВАЩА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА”. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като НЕЛОЯЛНА И ПО-КОНКРЕТНО ЗАБЛУЖДАВАЩА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА, СЪГЛАСНО чл. 68г. ал 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19. ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл са: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС – Пловдив по гр. дело № 1214/2020 г.; Решние № 682 от 07.07.2020 г. на ОС – Пловдив по гр. дело № 880/2020 г.; Решение № 220 с от18.02.2020 г. на ОС — Пловдив по гр. дело № 2957/2019 г. и други. Считам, че Кредиторът е нарушил правата на ищцата като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР. Поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. ОТ ПРИЛОЖЕНИТЕ ДВЕ АКТУАЛНИ СЪСТОЯНИЯ НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА: ..**” ЕАД с ЕИК ** и „**“ ЕООД от Търговския регистър, става ясно, че ЕДНОЛИЧЕН СОБСТВЕНИК НА КАПИТАЛА НА „**“ ЕООД е „**“ ЕАД с ЕИК **, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за представяне на поръчителство. „**” с ЕИК ** е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. А в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за представяне на поръчителство поръчителя може да плаща възнаграждението направо по банковата сметка на „**“ с ЕИК ** открита в ***. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на всички доказателства. При тези данни, двата договора са неизменно свързани един с друг и кредитодателят е БИЛ НАЯСНО С ИЗБОРА НА ИЩЦАТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ОЩЕ КЪМ МОМЕНТА НА СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ, ЗАЩОТО Е ПРЕДВИДЕН КАТО УСЛОВИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ИСКАНЕТО. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР. Ето защо посоченият в договора за кредит ГПР от 20.78% не отговаря на действителния такъв. От клаузите в договора за потребителски кредит – чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя ..**” с ЕИК ** юридическо лице – поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При не посочване обаче на обезпечение, заявлението на лицето, кандидатствало за кредит, се разглежда в 14 – дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на така наречените „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от две седмици в 5 срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Следва, че потребителят, за да ускори разглеждането на заявлението си за кредит на парична сума. от която се нуждае, следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице – поръчител. – Б] ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА НА ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОРЪЧИТЕЛСТВО СКЛЮЧЕН КЪМ ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ № 3058187 от 11.10.2024г. МЕЖДУ: Р. Д. Б., ЕГН: **********, И „**“ ЕООД. ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО ВОДИ И ДО ИЗВОДА. ЧЕ В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ ДОГОВОРЪТ ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ОБЕЗЩЕТИ КРЕДИТОРА ЗА ВРЕДИТЕ ОТ ВЪЗМОЖНА ФАКТИЧЕСКА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА ДЛЪЖНИКА, КОЕТО ВЛИЗА В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРЕДВИДЕНОТО В ЧЛ. 16 ОТ ЗПК ИЗИСКВАНЕ КЪМ ДОСТАВЧИКА НА ФИНАНСОВА УСЛУГА ДА ОЦЕНИ САМ ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ И ДА ПРЕДЛОЖИ ЦЕНА ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА ЗАЕТИТЕ СРЕДСТВА. СЪОТВЕТНА НА ПОЛУЧЕНИТЕ ГАРАНЦИИ. -Съгласно чл. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство Поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „**” ЕАД. по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения възникнали по договора за кредит, както и за последици от неизпълнението. ТОЗИ ДОГОВОР Е АКЦЕСОРЕН, КАТО ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА СКЛЮЧВАНЕТО МУ Е ДОГОВОРЪТ ЗА КРЕДИТ И ПРЕДВИДЕНОТО В НЕЯ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОРЪЧИТЕЛСТВО. ПРЕДВИД НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ, ЛИПСВА ОСНОВАНИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОРЪЧИТЕЛСТВО. Договорът, сключен между потребителя и ..**” ЕАД с ЕИК **. и договорът сключен между потребителя и „**” ЕООД. се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по въззивно гражданско дело № 9991/2020 г. по описа на СГС и други). Ето защо следва да се приеме, че и договора за предоставяне на поръчителство е недействителен. Освен изложеното по-горе възнаграждението за поръчителство е в много голям размер – 1593.54 лева), при което и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и във вр. с чл. 146, ал. 1 е нищожна. Константна е практиката на съдилищата, която приема, че в общия разход по кредита и ГПР, следва да се включи разхода по договора за поръчителство, така например В Решение № 3356 от 25.07.202- г., по гр. дело № 2735/2023 г., постановено от Районен съд – 6 Пловдив. XXII състав: „Нещо повече – както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставяне на поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формиране на ГПР“. А в Решение № 1320 от 24.01.2014 г., постановено по гр.дело № 36329/2023 г„ на Софийски районен съд 33 състав, подробно съда е обсъдил защо възнаграждението за поръчителя следва да се счита за разход „За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица. съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност”. В своето решение Съдът на ЕС по дело С-337/23 от 13 март 2025 год. постановява, че когато потребителят е задължен да сключи допълнителен договор за поръчителство срещу заплащане, за да получи кредита, разходите по този договор следва да се включат в изчислението на годишния процент на разходите (ГПР) съгласно чл.3. б.ж) и н) от Директива 2008/48/ЕО. С отговора на ** ЕАД не се оспорва сключването на процесния договор за кредит. Главницата в размер на 1600,00 лева е била усвоена в цялост от кредитополучателя – ищец. Не се оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „**“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. За предоставената от „**“ ЕООД услуга ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране са уговорени в договор, по който „**“ ЕАД не е страна. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор, е договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение №1 към процесния договор. Други разходи не са дължими и не са включени в размера на ГПР. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като не е посочена коректна стойност на ГПР. Ищецът твърди, че макар и формално в договорът да е посочен размер на ГПР в законовите изисквания (до 5 пъти размерът на законната лихва), действителният размер следва да е по-голям, тъй като възнаграждението за поръчител следва да се включи като разход по кредита. Това възражение е неоснователно, тъй като възнаграждението за поръчител не отговаря на изискванията за „разход“ по смисъл на легалната дефиниция в § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на 7 кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „**“ ЕАД и „**“ ЕООД. На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ** ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. В този смисъл е и актуалната съдебна практика в областта на приложението на ЗПК и по-конкретно – съдебния контрол на ВАС на законосъобразността на практиката на Комисията за защита на потребителите по контрол за спазването на ЗПК. С Решение №1301/05.02.2026г. постановено по адм. дело №11835/2025г. на ВАС е потвърдено Решение №24066 от 11.07.2025 г. на Административен съд – София-град по адм. дело №12908/2024 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №5435 от 20.11.2024 г. на председателя на КЗП, с която е забранено “**” ЕАД да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в ЗЗП, а именно: да не посочва в договора за потребителски кредит по ясен и разбираем за потребителя начин годишния процент на разходите (ГПР), като посочва ГПР само с цифри, без да посочва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, в т.ч. кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По същество аргументацията на КЗП при постановяване на отменената Заповед е била сходна на възраженията на ищеца в настоящето дело, а именно – ГПР, посочен в договорната документация не е правилно формиран, тъй като в него не е включено като разход конкретно задължение на кредитополучателя („неустойка за непредоставен поръчител“ при „**“ ЕАД и „възнаграждение за поръчител“ при процесния договор). ВАС развива подробни аргументи защо приема, че въпросното задължение на кредитополучателя за неустойка не е разход по смисъла на легалната дефиниция в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. По-конкретно съдът приема, че „Неустойката предвидена в чл. 11, ал. 4 от 2 договора е поставена под условие, че ще бъде дължима единствено, ако в седем дневен срок от сключването му, заемателят не осигури трето лице – поръчител, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, в случай на просрочие от страна на заемателя. След като неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависи от едно несигурно бъдещо събитие, то правилно същата не е включена в размера на ГПР. …. Последният включва всички общите разходи по кредита за потребителя, а неустойката е разход, който не е задължително да възникне и зависи от поведението на заемателя, предвид, което няма как да бъде предвидено, че ще бъде дължима за да се включи при изчисляване на ГПР към момента на сключване на договора.“ Аналогична е ситуацията и с процесното възнаграждение за предоставяне на поръчител, като по отношение на същото са налице дори по-силни аргументи в подкрепа на твърдението на ответника, че не е разход по кредита – не е задължително условие за сключване на кредита, възникването му зависи от поведението на кредитополучателя, а не от волята на кредитодателя, не е известно по размер на кредитодателя към момента на подписване на договора за кредит и е дължимо в полза на трето лице, различно от кредитодателя. Оспорва се, че за ищеца било задължително да сключи договор за 8 предоставяне на поръчителство с „**“ ЕООД: Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към процесния договор Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „**“ ЕАД, като кредитодател, приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 – дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „**“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „**“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Във връзка с горното следва да бъдат разгледани и чл. 4, ал. 1, както и чл. 4, ал. 3 от процесния договор за кредит. Двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Договорите за кредит предвиждат изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит – т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, т. 13 от приложимите Общи условия, съгласно което преди подписване на договора първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „**“ ЕАД. Тоест клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението ни, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва се, че към момента на сключване на процесните договори за кредит за ** ЕАД е било известно какъв е размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. На следващо място „**“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на договор за кредит с „**“ ЕАД. „**“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по един бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „**“ ЕООД, по който бъдещ договор „**“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „**“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит 9 от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на заявка в електронен формат в системата на „**“ ЕАД на сайта. Кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и избира свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично се генерира кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение № 1 и др.), които са предоставят на клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като pdf документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“ (самите документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на клиента). Едва след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на отнетника, същият се препраща към платформата на „**“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която отнветникът няма контрол, нито има достъп, като „**“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни. Действително „**“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „**“ ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „**“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „**“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита: По силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство „**“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „**“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него. На следващо място, дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества – ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на ответника, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи 10 възнаграждение на „**“ ЕООД. Това е така, тъй като сам по себе си договора за поръчителство, по силата на който „**“ ЕООД се е задължило по отношение на ** ЕАД да отговаря за задълженията на ищеца по процесния договор за кредит, поражда за ищеца единствено права и поставят същия в по благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на доверителя ми, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „**“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Не на последно място, дори и да се приеме, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство, сключен за обезпечаване на задълженията на ищеца по процесния договор за кредит, е нищожен (което изрично се оспорва от отнветника), евентуалната му недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземанията на доверителя ми по процесния договор за потребителски кредит са действителни и предявения срещу отвнетнтика иск следва да бъде отхвърлен. С отговора на *** ЕООД иска се оспорва като неоснователен. Относно твърдените в исковата молба факти не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 3058187/11.10.2024 г. между „**“ ЕАД и ищеца, в качеството му на кредитополучател. Във връзка с обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2024 г. Размерът на главницата по договора за кредит е 1600,00 лв. и следва да бъде върната за срок от 14 месеца при фиксиран ГЛП от 19,03 % и ГПР от 20,78 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлиза на 1800.61 лева. Ответникът е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „**“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 1593.54 лева, погасяването на което е разсрочено на 14 месечни вноски. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият няма да дължи 11 възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размера на гарантираното главно задължение. Преди всичко е необходимо да бъде описан механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство, като по този начин ще се изясни механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите. Кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „**“ ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателят посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателят посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „**“ ЕООД на кредитоискателя се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят въвежда свои лични данни – имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за идентификацията му като клиент и др. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“ (самите документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните параметри на договора за кредит – главница, лихва, период, размер на месечната вноска и др.). След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „**“ ЕООД кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на доверителя ми, където се визуализира договора за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. Предвид изложеното сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „**“ ЕООД, до която „**“ ЕАД няма достъп. Впоследствие „**“ ЕООД предоставя на „**“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с цел да се улесни плащането от страна на потребителя. „**“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 1 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „**“ ЕООД, е единствено 12 възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „**“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „**“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „**“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита“. Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на кредита“, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „**“ ЕАД. „**“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „**“ ЕООД, по който бъдещ договор „**“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „**“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. В продължение на изложеното сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“. Дефиницията на заблуждаваща търговска практика е посочено в чл. 68е от ЗЗП, като този тип действия от страна на търговеца се характеризират с непредоставяне и/или предоставяне по неясен, неразбираем и двусмислен начин на съществена информация относно стоката/услугата, така че потребителят да вземе решение, което не би взел, в случай че заблуждаващата търговска практика не е използвана. В конкретния случай не е налице нито премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на информация от страна на „**“ ЕАД и на доверителя ми „**“ ЕООД. Паричните задължения на кредитополучателя по договора за кредит, съответно на потребителя по договор за предоставяне на поръчителство, са ясно разписани. Конкретно е посочен размерът на вноската по договора за 13 кредит, формирана на база на определения съгласно правилата на ЗПК ГПР. Конкретно е посочен и размерът на възнаграждението към поръчителя в договора за поръчителство. Освен това в Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство в две отделни таблици по ясен за средния потребител начин е посочен размерът на вноската по кредита и размерът на вноската за погасяване на възнаграждението на поръчителя. В придружаващия таблиците текст са използвани конкретни и еднозначни термини, като в обобщение считам, че средният потребител лесно би формирал извод колко пари би дължал към кредитодателя и поръчителя, съответно какво е оскъпяването на кредита и възнаграждението за допълнителната услуга. Всичко изложено дотук е валидно и във връзка с възражението относно противоречието на оспорваните клаузи на чл. 143 от ЗЗП. Не на последно място, наличието на свързаност между „**“ ЕАД и „**“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. „**“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „**“ ЕООД, което видно публичния търговски регистър при Агенцията по вписванията. „**“ ЕООД, обаче е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Както е видно от интернет страницата на „**“ ЕООД предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до кредитополучателите по договори с „**“ ЕАД. Като отделно юридическо лице „**“ ЕООД има собствено имущество и отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и всички огранизационни характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна търговска дейност. Следва да се има предвид, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на доверителя ми или по сметка на „**“ ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция – правят се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.). В този случай „**“ ЕАД единствено получава от името и за сметка на „**“ ЕООД плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в договора за предоставяне на поръчителство (чл. 8, ал. 5 от същия). По изложените съображения се поддържа становище за отхвърляне като неоснователен и недоказан на предявения иск за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Исковете се поддържат с писмена молба, подадена от пълномощника й адв.Й.. За ответника ** ЕАД, редовно призовано, не се явява представител в съдебното заседание. За ** ЕООД, редовно призовано, не се явява представител в съдебното заседание. 14 Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговорите на ответниците, писмената молба на ищеца, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, намира исковете за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Между страните няма спор, че ищцата Р. Д. Б.. е сключила договор за потребителски кредит № 3058187 от 11.10.2024г. с „**“ ЕАД , по силата на който й е предоставен кредит в размер на 1600 лева , със срок за погасяването му 14 месеца, краен падеж 20.12.2025г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент на кредита 19,033 %, Годишен процент на разходите по кредита 20,78 % и общ размер на плащанията 1800,61 лева, видно от Приложение №1 към договора за кредит. Според чл. 4 от договора за потребителски кредит и точка III, точка 12 от Общи условия към договора: В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: да предостави на ** банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) от подаване на Заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ** юридическо лице (“Поръчител”) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по Договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. Според ал.2 на чл.4 от договора в случай, че в посочения в ал.1 изр.първо срок кредотополучателят не предостави съответното обезпечение по кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от **, съответно този договор не поражда действие между ** и кредитополучателя. А в ал.3 е уговорено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение , договорът не поражда действие между ** и Кредитополучателя. Според Приложеие № 1 „Размер и срок на плащане на възнаграждението на поръчителя” Възнаграждението на Поръчителя е в общ размер 1593.54 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит. Възнаграждението на Поръчителя е платимо на месечни вноски. Съгласно Чл. 8, ал. 4 от договора: Потребитилят има право да заплаща възнаграждението по следните начини: 1. по банкова сметка на поръчителя; 2. по банкова сметка на ** АД открита в *** или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8. ал.5 от договора: ** е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя. Не се спори между страните и че Р. Д. Б.. е сключила с „**“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство на 11.10.2024г. във връзка с договора за потребителски кредит. 15 Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В ал. 4 на чл.19 от ЗПК е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Посоченият в договора за кредит ГПР от 20,78 % не е действителният такъв и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР не включва реално оскъпяването на кредита с дължимото възнаграждение за поръчителство. Следва да се посочи, че изисквания в чл. 4, ал. 1 от договора 10-дневен срок за обезпечаване на кредита с банкова гаранция допълнително затруднява кредитополучателя, което предпоставя кредитополучателят да избере обезпечението с поръчителство. В случая на същата дата кредитополучателят е сключил договора за поръчителство с втория ответник с оглед последиците на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит, а именно че при неспазване на срока по ал.1, изр.първо на чл.4 заявлението за предоставяне на кредит няма да бъде одобрено. Или, кредитополучателят няма друг избор освен да избере обезпечението с поръчителство. Видно е, че срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението. В другия случай, а именно ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение , договорът не поражда действие между ** и Кредитополучателя. Според Приложеие № 1 възнаграждението на Поръчителя е в общ размер 1593.54 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит. Възнаграждението на Поръчителя е платимо на месечни вноски, като същото е платимо и по банкова сметка на ** АД , а съгласно чл. 8. ал.5 от договора: ** е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя. А както се посочи, с оглед последиците на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит кредитополучателят ще предпочете да предостави обезпечение чрез поръчителство. А същевременно, тъй като клаузата на чл. 4, ал. 1 не съдържа всички условия относно поръчителството, кредитополучателят не би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора за поръчителството. 16 Освен това, поръчителят следва да бъде одобрено от ** юридическо лице- в случая „**“ ЕООД , а не такова , предложено от потребителя. Кредитодателят получава обезпечение чрез поръчителство от предложено от него свързано лице, видно от приложеното актуално състояние на ** ЕООД като потребителят се задължава в негова вреда да заплаща възнаграждение, което е изключително завишено, съпоставено с размера на предоставения кредит, а именно същите са равни по размер. При предоставен кредит в размер на 1600 лева, възнаграждението за поръчителството е в размер на 1593,54 лева. Не е спорно и че ГПР не включва възнаграждението по договора за поръчителство, а същото представлява разход по кредита. Това означава че не е посочен реален ГПР в договора за потребителски кредит. Включването на възнаграждението за поръчителство като разход в ГПР надвишава значително предвидения законов горен праг от 5 кратния размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с допълнителни 10 пункта, което е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че при извършена проверка на погасителния план към Договор за потребителски кредит № 3058187/11.10.2024 г. се констатира, че при включване единствено на главницата от 1600,00 лв. и договорната възнаградителна лихва в размер на 200,61 лв., без включване на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, изчисленият годишен процент на разходите възлиза на 20,78 %, което съответства на посочения в договора размер на ГПР – 20,78 %. При включване на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1593,54 лв. като разход за потребителя по кредита, общият разход възлиза на: 3394,15 лв. Действителен размер на ГПР: 293,14% Действителен процент на ГЛП: 145,02% При включване на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 593,54 лв. към общите разходи по кредита, действителният годишен процент на разходите (ГПР), изчислен съобразно паричните потоци по договора, възлиза на 293,14 %. Законната лихва към датата на сключване на договора – 11.10.2024 г., е 13,63 % годишно. Съпоставката показва, че действителният ГПР е 21,51 пъти по-висок от законната лихва, действаща към 11.10.2024 г. Нищожността на клаузите, определящи ГПР и въвеждащи задължение за ищцата да предостави обезпечение на кредита водят до нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради което искът за недействителност на договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен.Същият се явява нищожен на основание 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД. във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10. във вр. с чл. 19. ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК. Договора за поръчителство, сключен с ответника „**“ ЕООД се явява нищожен. Въпреки че договора за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство са сключени отделно, от изложените по- горе доводи следва извода, че те са свързани и всъщност представляват едно цяло. Това е така, защото договора за поръчителство се сключва, за да бъде одобрено 17 заявлението за кредита. Затова и кредитополучателят сключва договора за поръчителство с определено от кредитора юридическо лице – поръчител, с оглед бързо разглеждане на заявлението за кредит. Видно е, че същите са сключени на една и съща дата. А освен това, в чл.8, ал.5 от договора за поръчителство е предвидено приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по договора за потребителски кредит, т.е., предпочетено е плащане на възнаграждението за поръчителство пред основното задължение по кредита. По горните съображения процесният договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „**“ ЕООД и ищцата, е нищожен на основанията, предвидени в чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена неговата нищожност. По всички изложени по- горе съображения, предявените искове подлежат на уважаване. Предвид изхода от спора, ответникът „**“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски за пратена държавна такса в размер на 32,66 евро, както и ответникът „**“ ЕООД 32,66 евро също за заплатената държавна такса от ищцата, както и всеки от ответниците да заплати на ищцата направените съдени разноски за платено възнаграждение за вещото лице по назначената ССчЕ в размер на по 127,82 евро, и по 143,16 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № 3058187 от 11.10.2024г., сключен между Р. Д. Б., ЕГН: **********, и „**” ЕАД, ЕИК**, на основание 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД. във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10. във вр. с чл. 19. ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК поради противоречие със закона.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2024г.. към договор за потребителски кредит № 3058187 от 11.10.2024г., сключен между Р. Д. Б.. ЕГН: **********, и „**“ ЕООД, ЕИК** на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП, поради заобикаляне на Закона и накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р. Д. Б.. ЕГН: **********, с адрес **, направените от нея съдебни разноски в размер на ЕООД 32,66 евро за платена държавна такса, 127,82 евро за платено възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и 143,16 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р. Д. Б.. ЕГН: **********, с адрес **, направените от нея съдебни разноски в размер на ЕООД 32,66 евро за платена държавна такса, 127,82 евро за платено възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и 143,16 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните