Кредисимо – гражданско дело № 20253240100173 по описа на Районен Съд – Каварна

РЕШЕНИЕ № 189 гр. Каварна, 10.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20253240100173 по описа за 2025 година Производството е по чл.26 от Закона за задълженията и договорите. Гражданско дело №173/2025 г. е образувано въз основа на искова молба с вх.№1009/25.03.2025г., подадена от С. П. З. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“***“, №3, чрез адв.Б. Г. Й. – САК, служебен адрес гр.София, бул. „***“, №55, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К., и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш.. Предявени са искове срещу „Кредисимо“ ЕАД за признаване недействителност на Договор за потребителски кредит №2988475 от 06.06.2024г., поради противоречие със закона и срещу „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2024г., поради заобикаляне на закона и евентуално накърняване на добрите нрави. В исковата си молба ищецът излага, че на 06.06.2024г. е сключила Договор за потребителски кредит №2988475 при следните условия: Кредитен 1 продукт: „Credisimo плюс“; Общ размер на предоставения Кредит е в размер на: 2033.57 лв., от които размер на кредита: 1850 лв., и размер на застрахователната премия: 183.57 лв., срок на кредита: 18 месеца; Брой на погасителните вноски: 18, Размер на погасителните вноски – съгласно погасителния план; Фиксиран лихвен процент по кредита: 40%; Годишен процент на разходите по кредита: 48.21%. посочено е че, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия; общ размер на всички плащания: 2752.82 лева. Видно е от него, че първа падежна дата е на 20.07.2024 г., а последната е на 20.12.2025 г. На същата дата – 06.06.2024г. е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство. Ищецът не оспорва сключването на двата договор – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство. Счита Договор за потребителски кредит за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, както и Договор за предоставяне на поръчителство за нищожен на осн. Чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и евентуално пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр. с чл.143 от ЗЗП. Твърди, че Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, както и сумата за застраховка, като стремежът му по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че задължително условие за потребителя е да сключи договор за поръчителство, но това възнаграждение за поръчителство в размер на 2013.57 лева, не е посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита (посочена е общ размер на всички плащания: 2752.82 лева), нито пък това възнаграждение е било включено при формиране на ГПР. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 48.21 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. II, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява 2 действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по Кредита, а именно: застрахователната премия и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с .,Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК. На следващо място счита, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 48.21 % е заблудил потребителя. Счита, че Кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР. И счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Ищецът сочи, че Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Твърди, че Договорът, сключен между потребителя и „Кредисимо“ ЕАД, и договорът сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по въззивно гражданско дело № 9991/2020 г. по описа на СГС и други). Ето защо счита, че и договора за предоставяне на поръчителство е недействителен. Моли съда, да признае недействителността на Договора за потребителски кредит № 2988475 от 06.06.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К. и ищцата С. П. З., на 3 правно основание чл. 22 във вр. с чл.11,ал. 1, т. 10 от ЗПК. Моли съда, да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2024 г. към договора за потребителски кредит с “Кредисимо” ЕАД, № 2988475 от 06.06.2024 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш. и ищцата С. П. З., ЕГН: **********, адрес: п. к. 9650, обл. Добрич, гр. Каварна, ул. „***“ № 3. Претендира разноски от двете търговски дружества. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор, чрез юрк.В. Т.. Счита предявения срещу него иск за неоснователен по основание и моли за отхвърлянето му. Не оспорва сключването на договор за кредит и договор за поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“). Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит Кредитодателят е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. На следващо място сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. И на последно място счита, че дори и да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на двете дружества – ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, то това не влече 4 недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Моли за отхвърляне на исковете. Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор чрез юрк.С. С.. Счита предявения иск за неоснователен. Не оспорва, че е сключен Договор за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че „Ай Тръст“ ЕООД е сключил договор за поръчка при условията на чл.280 от ЗЗД. Съгласно погасителен план, за така описаната услуга се дължи възнаграждение в размер на 2013,57 лева, разсрочено на 18 месечни вноски. Възнаграждението се дължи само за период, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване, кредитополучателят не дължи възнаграждение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Ответникът счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на & 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от ДиректИ. 2008/48/EQ. Ответникът сочи, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на всеки клиент. Поради това и не следва да бъде включено в ГПР. По отношение на възражението на ищеца за включване на разходите за поръчител към общите разходи по кредита, ответникът сочи, че Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Ответникът твърди, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ 5 ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Моли за отхвърляне на иска, като неоснователен. Претендира разноски. Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не се спори, а и се установява от представения Договор за потребителски кредит №2988475/06.06.2024г., че между ищцата С. П. З. и „Кредисимо“ ЕАД са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Не се спори между страните, че ищцата е сключила Договора за потребителски кредит №2988475/06.06.2024г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство от същата дата с поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Договорът за кредит е сключен между страните за главница 1850 лева, която да бъде върната в срок от 18 месеца, при фиксиран ГЛП от 40,00% и ГПР от 48,21 %. Не е спорно и обстоятелството, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо към „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК. 6 Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит 2988475 и Приложение № 1 към него /л. 24-27/, по сключения договор на ищцата е била предоставена в заем сумата от 1850 лева и сумата от 183,57 лева, представляваща дължима сума за застрахователна премия, при фиксиран лихвен процент от 40,00 % и ГПР 48,21 %., с общо дължима сума 2752,82 лева, платима на 18 погасителни месечни вноски. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 06.06.2024г. и Приложение № 1/28-33/ сключен между ищеца и дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД В договора за поръчителство – приложение 1, е посочено и възнаграждението за поръчителя общо сумата от 2013,57 лева, платимо на вноски през целия срок на договора за кредит. Установява се от приложените договори, че „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, е поел задължение спрямо „Кредисимо“ ЕАД да отговаря по процесния договор за кредит. Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо“ ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит №2988475 и общата дължима по кредита сума не са коректно 7 посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. В тази насока за основателен се намира главния иск на ищеца за признаване за недействителен на целия договор за кредит и като такъв искът ще се уважи. Предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството то договорът за поръчителство се явява лишен от основание – тъй като липсва необходимостта от неговото сключване, поради което същият е нищожен. Договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на 8 сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквИ.лентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. По разноските: С оглед изхода по спора, ответниците дължат на ищцата сторените в производството разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно цената на исковете. Разноските са в общ размер на 864,54 лева, посочени в молба от 02.10.2025г. (съдът приема, че е списък на разноски) и са за платена държавна такса в размер на 254,54 лева и 610,00 лева адвокатски хонорар. Така ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати сумата от 174,00 лева платена държавна такса и 305,00 лева адвокатски хонорар, а ответника „Ай Тръст“ ЕООД следва да заплати сумата от 80,54 лева платена държавна такса и 305,00 лева адвокатски хонорар. Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. П. З. с ЕГН **********, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3 и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 17533043, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № 2988475 е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. П. З. с ЕГН **********, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3 и „Ай Тръст“ АД, ЕИК: 203508899, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на поръчителство от дата 06.06.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – поради липса на основание. ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 17533043, да заплати на С. П. З. с ЕГН **********, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3, сумата от 479,00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева, разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. ОСЪЖДА „Ай Тръст“ АД, ЕИК: 203508899, да заплати на С. П. З. с ЕГН **********, с адрес гр.Каварна, ул.“***“, №3, сумата от 385,54 /триста осемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ лева разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.