Кредисимо – Гражданско дело № 20251110151445, по описа на Софийски Районен съд, 42-ри състав

 

РЕШЕНИЕ № 8611 гр. С, 11.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110151445 по описа за 2025 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК от Г. В. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С, *****,Б Ц Б,представлявано от С Я,за прогласяване недействителност на договор за кредит № ***** от 10.10.2025 г. и с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД срещу „А Т“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,*****,представлявано от И Ш,за прогласяване недействителност на договор за поръчителство от 10.10.2025 г. Ищецът М. сочи,че на 10.10.2025 г. е сключил два договора – за паричен заем с първия ответник при заемна парична сума от 1800 лева и договор за поръчителство,сключен с втория ответник. Сочи се,че съгласно т.12 от общите условия на дружеството кредитор е предвидено сключване на договор за поръчителство,по който заемополучателят дължи възнаграждение на дружеството поръчител. В исковата молба са изложени съображения,че чрез сключване на договор за поръчителство се достига до значително нарастване общия размер на дълга като се заобикаля императивната правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищецът твърди,че и двата договора се явяват недействителни. Моли съда да уважи исковете. Ответникът „К“ЕАД в подадения писмен отговор намира исковата претенция за прогласяване недействителност на договор за кредит за недоказана по основание като сочи,че липсва основание възнаграждението по договора за поръчителство да бъде включено в ГПР. Моли съда да отхвърли иска. Ответникът „А Т“ЕООД в депозиран писмен отговор намира иска за прогласяване недействителност на договор за поръчителство за неоснователен като сочи,че този договор е самостоятелен и отделен от договора за кредит. Моли съда да отхвърли исковата претенция. 1 Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното : Представен е договор за потребителски кредит № *****,сключен на 10.10.2025 г. между „К“ЕАД и Г. В. М.,за заемна парична сума от 1800 лева,срок на договора 18 месеца,размер на лихвения процент от 47,50 % и ГПР от 59,34 %,както и общи условия за предоставяне на кредити. Установява се,че на 10.10.2025 г. е сключен договор за поръчителство между „А Т“ЕООД и Г. В. М. при възнаграждение от 2067,18 лева. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : По иска за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит : Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да породи правни последици. Недействителността на договора представлява найтежкият порок,от който договорът може да страда като недействителният договор не може валидно да поради права и/или задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател физическо лице – ищецът М.,поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да бъде възприето,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Съгласно чл.22 от ЗПК са регламентирани хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни доводите на ищеца М. чрез процесуалния му представител относно наличието на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да бъде запознат с общия размер на задължението по договора за заем,когато ГПР не е посочен изобщо или е посочен неточно договорът се явява недействителен – в този смисъл съгласно решение на СЕС по дело № 714/2022 г. при неточно посочване размера на годишния процент на разходите приложимите последици са като при липса на посочване годишния процент на разходите.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява 2 неточно и има като последица недействителност на договорното правоотношение по договора за заем. Неоснователен се явява доводът на ответното дружество,че ГПР не е посочен неточно,защото договорът за поръчителство е отделен договор. Съдът намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска в това число чрез възникване на задължения по договор за поръчителство. Константната съдебна практика приема,че когато клаузите на договора за потребителски кредит и на общите условия към същия регламентират осигуряване обезпечение на договора чрез сключване на договор за поръчителство разходите по този договор трябва да бъдат включени при определяне размера на годишния процент на разходите. Съдът,отчитайки клаузите на представения договор за кредит и на общите условия,приема,че конкретният случай е такъв – разходите по договора за поръчителство трябва да бъдат взети предвид. С оглед обстоятелството,че в конкретния случай размерът на дълга по договора за кредит е 1800 лева,а възнаграждението по договора за поръчителство надвишава заемната парична сума – възнаграждението възлиза на 2067,18 лева,се достига до нарушаване на императивна правна норма и следва да се приеме,че ГПР е посочен неточно,а вследствие неточното му посочване договорът за потребителски кредит се явява недействителен. Съдът счита,че целта на регламентиране годишен процент на разходите е да бъде създадена гаранция за потребителя относно максималната граница на нарастване на общото задължение. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. Както беше посочено,уговорки за осигуряване на обезпечение по договора за кредит се съдържат в сключения договор за потребителски кредит. Софийският районен съд намира,че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство цели заобикаляне императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК,поради което доводите на ответното дружество,че възнаграждението произтича от друг договор се явяват неоснователни. Софийският районен съд приема,че договорната клауза за осигуряване на обезпечение не се явява индивидуално договорена– ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно правоотношение. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че предявеният иск от ищеца М. за прогласяване недействителност на договорно 3 правоотношение по договор за потребителски кредит подлежи на уважаване. По иска за прогласяване недействителност на договор за поръчителство : Всяка страна по договорно правоотношение може да предяви иск за прогласяване неговата недействителност, тъй като ако страна по договора счита,че същият не би могъл да породи възникване на права и задължения,тази страна има интерес от прогласяване недействителността на договора,за да не изпълни свое договорно задължение или за да претендира връщане на даденото по недействителния договор.Когато страната се позовава на недействителност на договорно правоотношение,страната разполага с иск за прогласяване договора за недействителен и има правен интерес от предявяване на този иск. Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно правоотношение е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,които водят до невъзможност за страните валидно да възникнат права и задължения. Съдът извършва преценка към момента на сключване на договорното правоотношение дали договорът е действителен или е налице порок,който обуславя неговата недействителност. Софийският районен съд приема,че сключеният договор за поръчителство между страните в производството се явява недействителен и исковата претенция за прогласяване неговата недействителност се доказана по основание. При сключване на договор за потребителски заем Закона за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира чрез императивни разпоредби условията,на които заемното правоотношение следва да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби са предвидени за предоставяне защита на потребителя,който е икономически по-слабата страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават установената горна граница на ГПР. В настоящия случай ищецът М. в един и същи ден е сключил два договора – за паричен заем при заемна парична сума от 1800 лева и за поръчителство при възнаграждение,дължимо в полза на поръчителя в размер от 2067,18 лева. Съдът счита,че макар да са сключени два отделни договора, договорът за поръчителство се явява недействителен,защото чрез сключването му се цели заобикаляне на императивна правна норма,уредена в защита на потребителя. С оглед това,че чрез приемане на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита на заемополучателя потребител чрез регламентиране на максималния размер на дължимата парична сума над заемната парична сума,съдът приема,че противоречи на закона уговаряне на допълнително дължими парични суми независимо от това дали тези парични суми се уговарят като допълнителни суми по договора за кредит или паричните суми произтичат от друго договорно правоотношение. Софийският районен съд приема,че чрез уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство независимо от това дали заемополучателят по договора за паричен заем би допуснал неточно изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за връщане на заемната парична сума се нарушава принципът на добросъвестност,с оглед което договорът за поръчителство е недействителен и не би могъл валидно да породи последици. Уговарянето дължимост на възнаграждение независимо от това дали за насрещната страна – дружеството поръчител би възникнало задължение по договора за поръчителство води до извод за нееквивалентност на престациите,поради което и този договор се явява недействителен. Така мотивиран,съдът намира,че договорът за поръчителство,при който е уговорено възнаграждение за дружеството поръчител независимо дали поръчителят ще изпълни вместо заемополучателя по договора за заем се явява недействителен и искът подлежи на уважаване. При този изход на делото съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 349,28 евро – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение като съдът приема за основателно възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение в частта за разликата над 480 лева до пълния претендиран размер от 620 лева при отчитане материалния интерес по делото,цената на всеки от исковете,разглеждането на делото в едно съдебно заседание,както и при съобразяване решение на СЕС по дело С 438/2022 г.,според което съдът не би могъл да бъде обвързан от минимум на възнаграждение,определен в наредба. Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за кредит № ***** от 10.10.2025 г.,сключен между Г. В. М. и „К“АД,по искова претенция,предявена от Г. В. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С, *****,Б Ц Б,представлявано от С Я. ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД договор за поръчителство,сключен на 10.10.2025 г. между Г. В. М. и „А Т“ЕООД по искова претенция,предявена от Г. В. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,***** срещу „А Т“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,*****,представлявано от И Ш. ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,*****,Б Ц Б,представлявано от С Я и „А Т“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,*****,представлявано от И Ш да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Г. В. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,***** сумата от 349,28 евро ( триста четиридесет и девет евро двадесет и осем евроцента ) съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.