Кредирект – Гражданско дело № 20253110111989, по описа на Районен съд – Варна, 12 – ти състав

РЕШЕНИЕ № 1410 гр. Варна, 14.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Десислава Й.а при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело № 20253110111989 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, подадена от А. П. Х. срещу **** за прогласяване на Договор за кредит сключен между страните №1294630/30.04.2025г. за нищожен като противоречащ на закона, на осн. чл.26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД. В исковата молба се поддържа, че между страните е сключен договор за паричен заем №1294630/30.04.2025г., с който е уговорена кредитна сума от 1200 лв. при ГПР и лихва от 0% в гратистния период и ГПР-62,06%, лихва -49% по договора за кредит на падеж при предвидено и в двата случаи възнаграждение за експресно разглеждане от 574,77лв. В чл. 3 от договора се съдържали уговорки за дължимостта на възнаграждението за експресно разглеждане, според които при плащане на определение ден, не се дължи тази допълнително заявена услуга, както и че услугата не е задължителна. Счита, че не е ясно защо сумата за тази допълнителна такса е включена в погасителния план и е част от вноските по кредита, ако е незадължителна. Намира, че при включването на това задължение в погасителните вноски е следвало да се посочи и в ГПР, което не е сторено и което води до некоректност на изчисления ГПР, което нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Намира, че в договора погрешно е посочено, че общо дължимата сума е 1200лв. главница и 70.23лв.- договорна лихва, като в нея следва се включи и 574,77лв.- възнаграждение за експресно разглеждане. Последното намира за разход по кредита, който се включва в ГПР. Излага, че ако тази сума е включена в ГПР, ще се достигне до размер на последния над максимално допустимия според чл.19, ал.4 ЗПК. При изложеното иска уважаване на претенцията. Претендира направени по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Намира иска за неоснователен, като счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 ЗПК. Излага, че кредитополучателя е бил наясно с всички условия по кредита преди неговото сключване и сам е избрал допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му за кредит. Излага, че ищецът е разполагал с правото да се откаже от договора. Сочи, че експресното разглеждане е незадължителна услуга, като поетото от ищеца задължение е изпълнено. Излага, че клаузата за определяне на приложимата лихва е индивидуално уговорена и няма нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Сочи, че възнаграждението за експресно разглеждане като незадължителна услуга не следва 1 да се включва в ГПР и не е включена. Оспорва да е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП, за което излага съображения. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира и разноски. Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Предявен е установителен иск за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД. По иска по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД -в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника, че договора е нищожен,поради противоречие със ЗПК- чл.11, ал.1, ЗПК, чл.19 ЗПК. По искът за нищожност в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени индивидуално; да докаже и че договора отговаря на императивните изисквания на ЗПК. С доклада по делото е отделно за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в договорни отношения по Договор за паричен заем №1294630/30.04.2025г. сключен между А. П. Х. /кредитополучател/ и „***” ЕООД / кредитор/. Видно от представения договор за потребителски кредит 1294630/30.04.2025г. същият е сключен между „***“ ЕООД / заемодател/ А. П. Х./ заемател/. Отпусната е заемна сума от 1200 лв. е платима, като при плащане в гратисен период / на определена дата/ лихвения процент и ГПР са 0%, при плащане на падежсе дължи една вноска от 1270,23лв., фиксирания лихвен процент е 49%, ГПР-62,06%, възнаграждение за експресно разглеждане – 574,77лв. В чл.3, ал.10 от договора е разяснено, че експресното разглеждане е незадължителна допълнителна услуга, с която кредитоискателя може да заяви експресно разглеждане на искането за кредит. Услугата предоставя разглеждане на искането в срок до 2 часа от подаване на молбата със заявената допълнителна услуга. Уговорено е еднократно плащане на сумата, като в случай, че кредита подлежи на връщане изцяло еднократно, възнаграждението се дължи с плащане на целия размер на кредита. Процесният договор за заем има характеристиките на такъв за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, а в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи. Дружеството-кредитор е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга страна, отпуснатият заем на ответника – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител – по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от същия – и в Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Основателно е твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, и чл. 10, ал. 1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и таксата за експресно разглеждане, включена в погасителната вноска и имаща характер на скрита възнаградителна лихва т. е. в случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Възнаграждението за експресно разглеждане няма характер на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът намира, че с начисляването на същата се цели заобикаляне на правилата на ЗПК и получаване на допълнително възнаграждение за кредитора. Нарушаването на ЗПК води до недействителност на договора за кредит на осн. чл.22 ЗПК. Предявения главен иск за нищожност на целия договор, поради противоречие със закона, е основателен. По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. Ищецът е заплатил държавна такса от 37,73 евро, която ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 590лв.- платено по банкова сметка, като представя доказателства за уговаряне на възнаграждението в договор за правна защита, в който е посочен начина на плащане, както и банкова документ за извършеното плащане. Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо за процесуалното представителство, съдът приема, че то следва да се определи, като се отчете спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото и наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като не се счита обвързан от определените с Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. В случая не се касае за дело характеризиращо се с фактическа или правна сложност. Единствените извършени действия от адвоката са подаване на исковата молба и депозиране на писмено становище преди о.с.з. При съобразяване на изложеното за формиране справедливия размер на възнаграждението на адвоката, съдът приема, че справедливото възнаграждение е в размер на 200 евро за осъщественото процесуално представителство. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в общ размер на 237,73 евро По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните А. П. Х., ЕГН:**********, адрес: гр. ***и “***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***съдебен адрес: гр. *** сключения между тях Договор за кредит №1294630/30.04.2025г. за нищожен като противоречащ на закона, на осн. чл.26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК. ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК “**“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, съдебен адрес: гр. *** да заплати А. П. Х., ЕГН:**********, адрес: гр. *** сумата от 237,73 евро – разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните. Препис от решението да се изпрати на страните.