Кредирект – Гражданско дело № 20261110104867, по описа на Софийски Районен съд, 26–ти състав

РЕШЕНИЕ № 12489 гр. София, 23.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110104867 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството e по реда на Глава XIII ГПК Производството е образувано по искова молба с вх. № 58111/23.02.2026 г. от Ж. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С* срещу „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “М*, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 1298412/07.05.2025 г.,г., сключен между „К*“ ЕООД, ЕИК *, ЕИК * и Ж. Н. Х., ЕГН: **********. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от допълнителни услуги и неустойка за непредставяне на обезпечение се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: Адвокатско пълномощно; Договор за правна защита и съдействие; Актуално състояние на „К*“ ЕООД; Договор за потребителски кредит № 1298412 от 07.05.2025 г.; Препис от исковата молба ведно с всички доказателства за ответника. 1 Моли съда да допусне изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и като вещото лице се запознае с материалите по делото да отговори на следните въпроси: А) Да определи каква е била законната лихва в деня на подписването на потребителския кредит – 07.05.2025 г.; Б) Да посочи съобразно Приложение 1, по чл. 19, ал.2 от ЗПК какво е включено в договорения размер на ГПР освен възнаградителната лихва и правилно ли е посочен, че размерът му 62.8%; В) Да посочи съобразно Приложение 1, по чл. 19, ал. 2 от ЗПК какъв е действителния размер на ГПР, като добави и „неустойката“ в размер на 2783.18 лв. / 1423.02 евро. Да посочи законната лихва определена за 07.05.2025 г. Колко пъти се съдържа в реалния ГПР с включената неустойка; Г) Да посочи каква точно сума е дебитирана по банковата сметка на кредитополуателя Ж. Н. Х., ЕГН: **********, по Договор за потребителски кредит № 1298412 от 07.05.2025 г. В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор, като изцяло оспорва исковата молба. Двете страни не се явяват в открито съдебно заседание. С писмени молби излагат становище по същността на спора. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна: По валидността и допустимостта на производството Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора. По основателността на иска С определение № 14057/14.04.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.39-48 от делото). За да бъде уважен иска, следва да установят, следните обстоятелства: 1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание– главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР, обезпечение на заема, неустойка 2. предаването на сумата договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия. 3. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането настъпил падеж 4. Размерът на търсените суми 2 За да бъде отхвърлен иска, ответникът при насрещно и главно доказване следва да установи плащането на процесните суми, предоставянето на обезпечение на заема, както и направените от него възражения: недействителност на договора (чл.22 ЗПК) клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД), неравноправни клаузи; длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията, липса на настъпил падеж (т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. о тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС); нищожност на договора, поради липса на съгласие (чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД). Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи и за действителност на договора с потребители. С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават. В издираното ТР са дадени указания, че съдът може служебно да следи за нищожността на договора, когато хората не отговаря на закона. Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 1298412/07.05.2025 г. при следните параметри: главница – 2900 лева, срок за връщане на заема: първа вноска – 09.06.2025 г., последна вноска – 09.11.2026 г., ГПР – 62.8 %, ГЛП – 50 %. Уговорено било, че сумата по кредита се заплаща на анюитетни вноски с падежно число 5-то число на всеки месец. Договорната лихва е в размер на 1518.74 лева. Общата сума, която следва ищецът да върне е в размер на 4418.74 лева. Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен чрез поръчител в 14-дневен срок от сключване на договора, като поръчителят трябвало да има осигурителен доход не по-малко от два пъти размера на МРЗ, ако поръчителят е един и кредитът е в размер до 2000 лева. Ако е над 2000.00 лева – поръчителят трябвало да има осигурителен доход не по-малко от три пъти размера на МРЗ. А ако са двама, поръчителят трябвало да има осигурителен доход не по-малко от размера на МРЗ за кредит до 2000 лева, а за над 2000 лева – два пъти МРЗ. Поръчителят не трябва да е поръчител на други лица, да няма необслужени кредити в последните 12 месеца преди процесния кредит. Не е спорно, че страните са се договорили, че ако не се предостави обезпечение ще се начисли ще се начисли неустойка в размер на 2783.18 лева, като се начислява към погасителния план и се плаща на месечни вноски заедно с другите вноски, съгласно чл.13, ал.5-8 от договора. Не е спорно, че ищецът не е обезпечил заема и ответникът е начислил неустойка в размер на 5 317.45 лева, за което страните сключили споразумение за консолидиране на плащания. Общата сума, която ищецът 3 трябва да върне по заема е в размер на 13 697.80 лева Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.11, ал.1 т.9-12 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен таксата и неустойката. Спорно остава дали клаузата за неустойка и такса е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК. Спорно остава дали договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, както и дали клаузите за неустойка и такса не са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави. Дали неустойката надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция. С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, като кредитодател, ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен срок, от сключване на договора. Следователно обезпечението не е елемент от задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото изпълнение, т.е. след сключване. Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен. Ответникът не успя да докаже, че договорът е в съответствие със закона. Не успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен. С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се обяви за недействителен. По разноските С оглед изхода от делото, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същият не представя списък с разноски. Ищецът е направил разноки за заплащане на държавна такса в размер на 147.30 евро (л.28 от делото). По делото не са налице доказателства за заплащане на адвокатски хонорар, съгласно л.9 от делото. В този смисъл такъв не следва да се присъжда на ищеца, съгласно т.1 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумат от 147.30 евро. Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРАЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ж. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С* и „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “М*, че Договор за потребителски кредит № 1298412/07.05.2025 гг., сключен между „К*“ ЕООД, ЕИК *, ЕИК * и Ж. Н. Х., ЕГН: ********** е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. ОСЪЖДА „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “М* да заплати на Ж. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С* сумата от 147.30 евро (сто четиридесет и седем евро и тридесет евро цента), представляващи разноски по гр. д. № 4867/2026 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК. ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители. ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа и след изтичане на срок.