Кредирект – гражданско дело № 20255530102573 по описа на Районен Съд – Стара Загора

РЕШЕНИЕ № 12 гр. Стара Загора, 07.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530102573 по описа за 2025 година Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 1081474 от 29.05.2024 г., сключен между ищеца и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД. Ищецът А. С. Е., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 29.05.2024г. с „Кредирект“ ЕООД са сключили договор за потребителски кредит № 1081474 от 29.05.2024 г., който договор е уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и в закона за защита на потребителите (ЗЗП). Параметрите на договора в чл.3, ал.2 били следните: Размер на кредита – 1800 лева; Размер на погасителната вноска – 4 х 75.00 лв. и 14 x 172.28 лв.; Годишен процент на разходите – 62.85%; Брой вноски – 18; Фиксиран лихвен процент – 50%; Дата на първото плащане – 01.07.2024г.; Обезпечение – Поръчител или банкова гаранция – по избор на креитополучателя; Дата на последното плащане – 01.12.2025г.; Обща сума за плащане – 2 711.92 лв. В чл. 3, ал. 4: Размерът на посочения годишен процент на разходите (ГПР) е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. При изчисляването му са взети предвид посочените в ал. 2 параметри, в т.ч. общите разходи по кредита съгласно чл. 1, т. 1 от ЗПК, а именно: възнаградителната лихва. В чл. 6, ал.1 от процесния договор за потребителски кредит страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ 1 търговска банка; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на подробно посочени условия. В чл. 13, ал. 3 от Договора, е уговорено, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава до датата на погасяване на задължението. В чл.18, ал.1 от договора е визирано, че ако не се предостави договореното в чл.6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 3455.52 лева. Неустойката обезпечавала изпълнението на задължението (чл.18, ал.2 от договора) за предоставяне на обезпечение по чл.6 и служела за обезщетение на причинените вреди на кредитора. Ищецът счита процесният договор за потребителски кредит № 1081474 от 29.05.2024 г. за недействителен. Въпреки, че кредиторът твърдял в чл. 3, ал. 4 от договора за кредит, че размерът на ГПР бил определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, и параметрите посочени в чл. 3, ал. 2, в това число общите разходи по кредита, това негово твърдение се разминавало с друго „уговорено“ в чл. 18, ал. 3 от процесния договор. Съгласно чл. 18, ал. 3, неустойката в размер на 3455.52 лв. представлявало отделно от главницата и лихвата вземане и същата не се включвала при изчисляване на ГПР. Счита, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора за осигуряване обезпечение под формата на физическо лице – поръчител или банкова гаранция, в уговорения срок, налагало разбирането, че по своята същност представлявало скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил обозначавайки го като неустойка). Посочените изисквания, на практика, били неосъществими за потребителя, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък размер (на 1800 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответната възможност да осигури поръчител, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него или да представи банкова гаранция за пълната сума по кредита (главница + възнаградителна лихва) до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. С тези неизпълними от длъжника изисквания кредиторът целял да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава „неустойка“. Същевременно кредиторът не включвал така наречената от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид изложеното, и на основание чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен. В случая не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно договорът да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата 2 сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. В процесния договор за потребителски кредит – в чл. 3, ал. 2, т. 10, била посочена обща сума за плащане: 2 711.92 лв. (кредит от 1800 лв. + възнаградителна лихва от 911.92 лв.), но действителната Обща сума за плащане била в размер на 6167.44 лв., от които 1800 лв. главница, лихва 911.92лв., неустойка в размер на 3455.52 лв. Видно от данните било, че в договора липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, като кредитодателят не е оповестил действителен ГПР, без да е включен част от разходите по кредита, а именно така наречената неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6, ал.1 от договора за кредит. Така формулирана неустойката излизала извън присъщите й функции и представлявала скрито възнаграждение. След прибавяне към формално уговорения размер на ГПР в договора на дължимата неустойка, се надвишавал значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на законната лихва – аргумент на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Счита още, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то било необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които били отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това било особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, ал. 2, т. 10 от договора била посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина (2 711.92лв.) не била включена дължимата по чл. 18, ал. 1 от договора „неустойка“ в размер на 3455.52 лв. За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагали правилата на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП. В потребителския договор, клаузите на контракта не били индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касаело се до еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това би трябвало да е служебно известно на съда от множеството дела, по които били представени идентични контракта между същия заемодател и различни потребители. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, а не да твърди в чл. 6, ал. 3 от договора, че страните се съгласяват, че с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, предоставянето на обезпечението по алинея първа от настоящата разпоредба е от съществен интерес за кредитора, като последният сключва настоящия договор единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя. Като не било съобразено задължението за заплащане на неустойката 3 при определяне на ГПР по кредита, последният бил некоректно посочен в Договора, което съставлявало нарушение на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На това основание процесният договор следвало да се приеме за недействителен, в този смисъл било например: Решение № 640 от 12.05.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, VIII състав, по гр. дело № 508/2022 г. и други. Ищецът по изложените по-горе съображения, счита, че договора за потребителски кредит № 1081474 от 29.05.2024 г. не отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с оглед на което същият бил недействителен. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на целия договор за потребителски кредит № 1081474 от 29.05.2024 г., сключен между „Кредирект“ ЕООД, поради противоречие със закона. Претендира за направените в производството разноски. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита клаузите на Договор за потребителски кредит № 1081474 за действителни, като съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Неустойката, от своя страна, обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежала на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката била дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя била уговорена като фиксиран размер и двете страни били напълно наясно със стойността и още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечавала. Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не трябвало да се смесват като понятия, те нямали обща, дори близка правна характеристика и функция. В погасителния план на договора ясно и точно били посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлявала лихва и главница към всеки един падеж, при пълна и изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на сключването му потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя 4 при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят бил наясно предварително, като имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Неоснователни били и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка била извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което получил още със Стандартния европейски формуляр, без да бъде обвързан по никакъв начин от неустойката или пък от други отрицателни последици. Твърди още, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В Погасителния план към договора били изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. И лихвата и неустойката били фиксирани и ясно описани в договора, така, че клаузите им нямали нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че през 2024 г. ищецът сключил общо четири договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти водели и до явния извод, че било налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в продължение на 4 години ищецът ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит получавал преддоговорна информация и сам избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки.Настоящият договор следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база четирите договора за кредит, 5 които съдържали една и съща уговорка и предоставяли идентични кредитни продукти при идентични условия. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане на извършените в хода настоящото производство разноски. В съдебно заседание ищецът – редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв. Б. Й., с която моли съда да уважи предявения иск като прогласи недействителността на целия договор. Претендира разноски. В съдебно заседание ответното дружество „Кредирект“ ЕООД редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. Депозирана е молба чрез адв. М., в която заявява, че поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: По делото не се спори, че на 29.05.2024 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 1081474, с който ответникът се е задължил да предостави на ищеца потребителски кредит под формата на паричен заем, в общ размер на 1800 лв. Тази сума ищецът се е задължил да върне на 1 8 месечни вноски, при фиксиран лихвен процент по кредита – 50%, и годишен процент на разходите – 62,85%, при обезпечение – поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя. Видно от чл. 6, ал. 1 от договора, страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или; 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител – осигурителният доход да е в размер на не помалко от 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната, при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчители по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които да е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да предоставят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, кредитополучателят се съгласява, че ако не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок, 6 от сключването му или представеното обезпечение, не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, ще дължи на кредитора неустойка в размер на 3455, 52 лева. Съгласно погасителния план, предвиден в чл. 3, ал. 3 от договора, вноските за неустойка се дължат заедно /на същите дати/ с вноските за погасяване на кредита. При така установената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи: Спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последицата по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за кредит. От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 62,85%/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства – например не е посочено дали при определяне на ГПР е 7 включена неустойката при непредставяне на обезпечение, която представлява значителна част от месечните вноски по погасителния план. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. В случая очевидно при определяне на размера на ГПР не е включена неустойката по чл. 18 от договора за потребителски кредит, тъй като размерът на неустойката възлиза на 3455, 52 лева и е почти двойна на главното задължение на кредитополучателя. Така посочения размер на ГПР не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения, тъй като при включване на неустойката в ГПР той ще надвишава многократно посочения в договора, т. е. и в двата случая посочения в договора ГПР надвишава 50 %. Така, на практика, се стига до заобикаляне на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая ще надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва. С оглед гореизложеното, съдът намира, че договор за потребителски кредит № 1081474/29.05.2024г., сключен между страните, се явява недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици. Предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът „Кредирект“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на общо 588,48 лв., от които за държавна такса 108,48 лв., и за адвокатско възнаграждение 480 лв. По делото, от страна на ищец,а е представен договор за правна защита и съдействие от 27.05.2025 г., видно от който процесуалният представител адв. Й. – САК, се е съгласил да представлява ищеца А. Е. срещу адвокатско възнаграждение, в размер на 580 лева, за което е представено платежно нареждане. Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C- 438/22 , посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. С оглед цената на предявения установителен иск, 8 Съдия при Районен съд – Стара Загора: фактическата и правна сложност на спора, която не е по-висока от типичната за подобен вид дела, доколкото липсват усложнения с оглед премета и страните, осъществената от процесуалния представител защита и използвайки наредбата като ориентир, съдът определя възнаграждение за процесуалния представител на ищеца адв. Б. Й. към минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 480 лв. Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ: ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договор за потребителски кредит № 1081474/29.05.2024г., сключен между А. С. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************** и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев. ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на А. С. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****************, сумата 588, 48 лева (300,88 евро), представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.