Кредирект – Гражданско дело № 20255430100697, по описа на Районен съд

Кредирект – Гражданско дело № 20255430100697, по описа на Районен съд – Мадан

РЕШЕНИЕ № 37 гр. гр.Мадан, 10.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100697 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба от И. Ф. М. против ******* чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл.11. ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК във вр.чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 23 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да бъде прогласена недействителността на договор за потребителски кредит №****** от *********., сключен между „******* ****и И. Ф. М., поради противоречие със закона, както и да бъде осъдено „****** да заплати на И. Ф. М., сумата в размер на 1850 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ******* от ********* В молбата се твърди, че на 03.07.2023 г. ищецът И. Ф. М., е сключил договор за потребителски кредит № ***** от ******. с „***** със следните параметри на договора: 1. Размер на кредита: 1300 лева; 2. Размер на погасителна вноска: 4 х 47.67 лв. и 14 х 120.38 лв.; 3. Вид вноска: месечна; 4. Годишен процент на разходите: 53.63 %; 5. Брой вноски: 18; 6. Фиксиран лихвен процент: 44 %; 7. Дата на първо плащане:03/01/2025; 8. Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; 9. Дата на последно плащане: 03/01/2025; 10. Обща сума за плащане: 1876.00 лева; 11. Срок: 18 месеца. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал.1 от процесния договор за потребителски кредит страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, 1 включваща договорената главница и лихва или; 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не помалко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната, 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора, 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, но които е налице неизпълнение, 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. (2) Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор. Чл. 18, ал. (1) Със сключването на настоящия договор кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2536.80 лева. Ищецът счита, че твърдението на кредитора в чл. 3, ал.4 от договора за кредит, че размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК съгласно Приложение № 1 към ЗПК и параметрите посочени в чл. 3 това число общите разходи по кредита, се разминава с друго „уговорено“ в чл. 3, ал. 2 т.4 от процесния договор, като сочи, че съгласно чл.18, ал.1 от договор: неустойката в размер на 2536.80 лева представлявало отделно от главницата и лихвата вземане и същата не се включва при изчисляване на ГПР. Сочи, че разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение под формата на физическо лице – поръчител (което следва да отговаря на кумулативно поставени изисквания), като при неосигуряване на обезпечение, длъжникът дължи неустойка в размер на 2536.80 лева. Прочитът на съдържанието на клаузата по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора и оскъпяването, с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че но своята същност тя представлява скрито възнаграждение за кредитора (което последния е прикрил обосновавайки го като неустойка): и това е константното разбиране на съдилищата. Изискванията, които клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък размер (на 1300 лева). Предвид това не само правно, но и житейски необосновано е да счита, че потребителят ще разполага със съответната възможност да осигури поръчител, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него за пълната сума по кредита (главница + възнаградителна лихва). Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, ищецът счита, че кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което означава „неустойка“, като сочи, 2 че същевременно кредиторът не включва така наречената от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1, т. 7 – т. 12 и т.20 и ал.2: и чл.12, ал.1, т. 7 — т.9, договорът е нищожен. Съгласно чл.22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл.22 от ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на наемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи. Твърди също, че в договора за потребителски кредит е посочено, че заемателят следва да погаси 4 месечни вноски по 47.67 лв. и 14 месечни вноски но 120.38 л. като общият размер на дължимите плащания е 1876.00 лв. От приложената от ответника справка за дължимите суми обаче се установява, че към всяка месечна погасителна вноска е добавена и част от т.нар. „неустойка“, заедно с лихва, главница и неустойка по 248 лева, в общ размер на неустойката 2536.80 лв., разпределена пропорционално върху 18-те месеца на договора и общо дължима сума 4412.80 лева. Счита, че подобно начисляване представлява едностранна промяна на договорената погасителна схема и включване на недоговорен компонент в дължимата месечна вноска, което е в пряко противоречие с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит задължително трябва да съдържа „размер, брой и периодичност на дължимите плащания, като тези условия следва да бъдат ясно, точно и недвусмислено определени. В случая не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите но определения в приложение № 1 начин. Твърди, че в процесния договор за потребителски кредит – в чл. 3, ал. 2, т. 10 от него е посочена, обща сума за плащане: 1876.00 лева (кредит от 1300 лв. + лихва от 576.00 лв.), но действителната сума за плащане общо в размер на 4412.80 лв., от които 1300 лв. главница + 576.00 лв. лихва + 2536.80 лв. неустойка. Видно от данните ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно така наречената неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6, ал.1 от договора за кредит, като в случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР на кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него и представлява част от месечната погасителна вноска, поради което ищецът твърди, че така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение, за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по 3 кредита, цитира – (в този смисъл са например: Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС но възз. гр. дело № 13357/2022 г., Решение № 780 от 09.02.2024 г. на СГС по възз. гр. дело № 1255/2023 г., Решение № 4198 от 13.12.2022 г. на Районен съд – П. по гр.д. № 12329/2022 г. и други), поради което ищецът счита, че се налага извода, че след прибавяне към формално уговорения размер на ГПР в договора на дължимата неустойка, се надвишава значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на законната лихва – аргумент на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът твърди, че вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание но чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като сочи, че тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения, за това и не яснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 от ЗПК. Сочи, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, цитира – (в този смисъл са: Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по възз. гр. дело № 13336/2019 г., но описа на СГС, II – А възз. състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по възз. гр. дело № 7108/2021 г. по описа на СГС, III – Б възз. състав и други). Ищецът твърди, че е налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 44 % и годишен процент на разходите в размер на 53.63 %., като сочи, че липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %). Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 53.63% води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10 ал.1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 44 % и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР в размер на 53.63%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент от 44.00 %., поради което неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Сочи се също, че с включването на „неустойката“ при изчисляване на ГПР и в общо дължимата сума от потребителя, не само е създадена предпоставка за неоснователното обогатяване на кредиторът, но и има за цел 4 или резултат заобикаляне на изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по Кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези. дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като Годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно & 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Ищецът твърди, че общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, поради което счита, че включената в погасителния план нестойка в размер 2536.80 лева реално представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Счита, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, като сочи, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му но кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, & 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. В молбата е посочено, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, ат. 2, т. 10 от договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина (1876.00 лева) не е включена дължимата но чл. 18, ат. 1 от договора „неустойка“ в размер на 2536.80 лева. За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – чл.148 от ЗЗП. Твърди се също, че в потребителския договор с ищеца, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ат.2 от ЗЗП, като се касае до еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В молбата се сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на 5 кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, а не да твърди в чл.6, ал. 3 от договора, че страните се съгласяват, че с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, предоставянето на обезпечението по алинея първа от настоящата разпоредба е от съществен интерес за кредитора, като последният сключва настоящия договор единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи:, „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл посоченият в чл.3, ал. 3 от договора за паричен заем, погасителен план според която се дължи неустойка в размер на 2536.80 лева при неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 от договор за кредит за осигуряване на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследването от Директивата цел, транспортирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията, поради което ищецът сита, че по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както изрично е посочено в чл.16 от ЗПК е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Ищецът счита, че уговорките в чл.6 във връзка с погасителен план по чл. 3, ал.3 от договора за потребителски кредит нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума, като се позовава на съдена практика – (в този смисъл са: Определение № 11696 от 05.10.2023 г. но ч. г. д. № 866/2023 г. на СГС; Решение № 3939 от 17.07.2023 г. на СГС по възз. гр. дело N 12826/2022 г.; Определение № 44685 от 30.09.2022 г. по гр. дело № 578/2022 г. На III г.о. на ВКС; Решение № 261440 от 04.03.2021 г. на СГС но възз. гр. дело № 13336/2019 г. И Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по възз. гр. дело №8029/2021 г.). Сочи, че клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – не дадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че 6 вземането няма да бъде събрано. На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредиторът. Ищецът твърди, че по посочения начин се заобикаля закона – чл.33, ал. 1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, като сочи, че при особено кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Отделно от това, ищецът сочи, че непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора) съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, като твърди, че в случая кредитора променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска, поради което счита, че това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непосредствено обезпечение. Сочи също, че ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити, като счита, че от тук ясно проличава замисълът, че така наречената неустойка е скрито възнаграждение. Твърди, че така наречената „неустойка“ представлява разход за потребителя по самия договор за кредит, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на ГПР и обявен на потребителя в договора. С договарянето на разгледания разход за потребителя, който е следвало, но не е било включено в размера на ГПР, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното оскъпяване на кредита. В молбата се сочи, че с този разход за потребителя под „форма на възнаграждение“, съпоставимо с размера на кредита, се достига до превишаване на допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19. ал. 4 от ЗПК, като на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК се считат нищожни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. 7 Сочи се също, че наличието на подобна неравноправна и непрозрачна клауза, чрез която вноската е увеличена с недоговорена „неустойка“, представлява нарушение па чл. 143, т. 10, т. 18 и г. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗГ1), доколкото води до значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя. Такава клауза е нищожна по силата па чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а нейното включване в месечната вноска не поражда правно действие, поради което ищецът счита, че при положение, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, потребителят следва да се счита освободен от всякакви последващи плащания, а всички суми, заплатени над размера на усвоения кредит, подлежат на връщане от кредитора като недължимо платени. Ищецът твърди, че като не е съобразено задължението за заплащане на неустойката при определяне на ГПР по кредита, последният е некоректно посочен в Договора, което съставлява нарушение на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК, поради което счита, че на това основание процесният договор следва да се приеме за недействителен, като в този смисъл цитира: Решение № 640 от 12.05.2022 г. на Окръжен съд – П., *** състав, по гр. дело № 448/2022 г. и много други. По изложените съображения, ищецът твърди, че договора за потребителски кредит № ****** от ***** не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което счита, че същият е недействителен. По отношение на осъдителния иск за недължимо платени суми но Договор за потребителски кредит №****** от *******ищецът сочи, че нормата на чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД гласи, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28. 05.1979 г. на Пленума на ВС текстът на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, в случая е, когато още при самото получаване липса на основание за преминаване на благо от имуществото на едно лице в имущество на друго. Началната липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт (или договор). В молбата си ищецът твърди, че надлежно е направил плащания по договора, като е стигнал до сумата от 3150 лв., като по договора отпуснатият кредит е в размер на: 1300 лв., което значи, че той е заплатил 1850 лв. в повече. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника *****, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв, като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. 8 Ответникът твърди, че валидността на Договор за потребителски кредит № ***** произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем № **, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес **** Стандартен европейски формуляр (СЕФ), като с гореописаните документи изцяло опровергава твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Сочи се, че видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му, като по този начин се доказва, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, ответникът твърди, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания, като сочи, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде повисок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ Сочи се, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 65.60% и ГПР определен в процесния договор в размер на 53.63%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Ответникът сочи, че изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, като се твърди, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. 9 Твърди, че съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно със стойността още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава, поради което ответникът счита, че разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, като в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е недвусмислено уговорено в чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от договора. В цитираните клаузи е направено и ясно разграничение между задълженията за главница, лихва и неустойка и изрично е посочено, че неустойката не се включва в ГПР. В погасителния план ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж. В отговора се сочи, че смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, като това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Ответникът счита за неоснователни аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, като твърди, че такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Нещо повече, ЗПК предвижда единствено административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите 10 си. Последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка. 2.2. Твърди също, че оспорената неустойка е действителна. Неустойката е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори ищецът да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права, поради което ответникът счита че от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ответникът счита, че няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. На следващо място сочи, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за нищожност на неустойката на 11 това основание се прави за всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК, счита, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. Твърди, че при сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Ответникът счита, че следва да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка, цитира – /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/., поради което твърди, че напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя, като в настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя. 2.3. Сочи също, че не е налице неравноправност по ЗЗП и са неоснователни всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба. Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Твърди, че тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. В самия договор са 12 посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава. Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора. Така кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително – да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Сочи също, че е изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, поради което ответникът счита всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит за неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях са недвусмислено посочени в договора, който съдържа и погасителен план на вноските за целия период на кредита. Изложеното изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Воден от гореизложеното ответникът твърди, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин. Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Така Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 – т. 75. По отношение на осъдителния иск, ответникът сочи, че от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Ответникът признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: 13 Липсва спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №******* от ******* съгласно който ищецът получил сумата от 1300 лева, при посочен в договора ГПР 53,63%, фиксиран годишен лихвен процент в размер от 44 %, платима на 18 месечни погасителни вноски, размер на погасителна вноска: 4 х 47,67 лв. и 14 х 120,38лв., с дата на първо плащане 03.08.2023 и краен падеж 03.01.2025 г., при посочена обща сума за плащане в размер на 1876,00 лева. Съгласно Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, част III. Разходи по кредита, 4.3 – при непредставяне на обезпечение, съгласно ОУ на кредитора за заеми, предоставяни чрез интернет, се начислява неустойка в размер на 2536.80 лева. Според признанията на ответника, неустойката е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателя не изпълни с подписването на договора ангажимента да представи на кредитора си поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Начислената неустойка се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Видно от представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска с включена неустойка възлиза на 248 лева. Сключеният между страните договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК – договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й, 14 визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно дефиницията в § 1, т.1 и т. 2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В процесния договор е записана общата дължима сума от потребителя, но същата не отговаря на посочения в договора ГПР. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото “оскъпяване” на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според процесния договор за кредит ГПР възлиза на 53,63 %, като ГПР не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифа за таксите на заемодателя. Още при сключването на договора обаче е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към първите четири вноски се добавя сумата от 200,33 лева, а към останалите 127,62 лева, като общият размер на неустойката възлиза на 2588,00 лева и е в размер почти двукратно на предоставената сума от 1300 лева. Неустойката е начислена за неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение, което задължение обаче има вторичен характер, а неизпълнението му не води до някакви вреди за кредитора. Такива вреди биха възникнали при неизпълнение задължението за връщане на предоставената в заем сума, ведно с уговорената договорна лихва и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Предвидената неустойка не може да се счита и уговорена за обезпечение за изпълнение на същинските задължения по договора, доколкото задължението е именно за предоставяне на обезпечение. Задължението е уговорено така, че длъжникът да бъде възпрепятстван във висока степен при изпълнението му, което да доведе до сигурно пораждане на уговорената санкция. От друга страна е уговорено изначално размерът на неустойката да се кумулира към погасителните вноски по договора. Всичко 15 това налага извода, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до оскъпяване на кредита, сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за заемодателя, доколкото не е посочена в общата сума за погасяване на кредита и не е включена в годишния процент на разходите. При включването на дължимата неустойка в ГПР, сума на получаване от 1300 лева, при 18 месечни вноски в размер на 248 лева, общата сума за плащане би възлизала на 4464,00 лева, а ГПР 638.12%, служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор. Следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, поради което е налице липса на задължително съдържание на договора, а именно липса на посочване на ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Ето защо предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 1300 лева. От признанията на на ответника за извършени плащания по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 3150,00 лева, поради което разликата между подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо заплатената от заемополучателя сума възлиза на 1850,00 лева, равняващи се на 945,89 евро, която сума се явява недължимо платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният осъдителен иск също е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен. По отношение на разноските: На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите се констатираха от съда в размер от 277,47 лева – представляваща заплатена държавна такса в производството, както и сумата от 580 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Като взе обстоятелството, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание в отсъствие на процесуалните представители на страните, приети са единствено писмени доказателства в малък обем, както и посочените размери на възнаграждението на адвокатската работа определени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАдвС, съдът счита, че същото следва да бъде намалено до размера от 400 лева, равняващи се на 204,52 евро, което съдът счита, че е пропорционално и справедливо, а искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над този размер е неоснователно. С оглед изложеното в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер на 346,39 евро. Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Ф. М., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл.С., ул. „*******, бл. **, ет. *, ап. * и „***** , ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ******, бул. „****“ № **** ет. *, представлявано от Н. П. П. – управител, че сключеният между И. Ф. М. и „****“ ***** Договор за потребителски кредит № ****** от *****, е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ОСЪЖДА ****** “ **** ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ****, бул. „******“ № ****, ет. *, представлявано от Н. П. П. – управител, да заплати на И. Ф. М., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл.С., ул. „*******, бл. **, ет. *, ап. *, сумата от 945,89 евро (деветстотин четиридесет и пет евро и осемдесет и девет цента) представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ******* от ****** ОСЪЖДА „*******“ *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ****, бул. „*****“ № ***** ет. *, представлявано от Н. П. П. – управител, да заплати на И. Ф. М., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл.С., ул. „*****“, бл. ** ет. *, ап. *, сумата от 346,39 евро (триста четиридесет и шест евро и тридесет и девет цента) – направени деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.