Кредирект – гражданско дело № 20252120104948 по описа на Районен Съд – Бургас, XXXII състав

РЕШЕНИЕ № 64 гр. Бургас, 12.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120104948 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод исковата молба на Т. К. С. против „Кредирект“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване на нищожност на договор за кредит като противоречащ на закона. В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен. В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на ответника депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски. Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На *** г. между „Кредирект“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Т. К. С., в качеството на потребител, е сключен договор за потребителски кредит № *** (за краткост Договора), по силата на който на С. е отпуснат кредит в размер на 2100 лева, който следва да бъде погасен на 18 месечни погасителни вноски (4 по 87,50 лева и 14 по 201 лева), като първата е платима на *** г., а последната на *** г. Според Договора ГПР е в размер на 62,95 %, а лихвеният процент е фиксиран – 50 %. Общата дължима сума по кредита е 3164 лева. Договорът съдържа и погасителен план, в който към всяка вноска се добавя и сумата от 312,50 лева (към първите четири вноски), респективно сумата от 199 лева (към останалите вноски), която е част от неустойка в размер на 3996 лева. Според чл.18 от Договора със сключването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 3996 лева. Според чл.18, ал.3 от Договора неустойката не се включва ГПР. 1 Обезпечението, което следва да предостави кредитополучателят, следва да бъде или безусловна банкова гаранция в размер на главницата и лихвата, т.е. 3164 лева, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени условия. По доказателствата: Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които макар и да касаят друг случай, имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по смисъла на ЗПК. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, за да установи дали с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора така, че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В процесния случай неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение, очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. Кредиторът е убеден, че неустойката ще стане изискуема, затова я включва в погасителния план още при сключване на Договора и предвижда разсроченото й плащане заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница. Няма логика да се уговоря неустойка за непредоставяне на обезпечение, при положение, че такова може да се изиска още при сключване на Договора. Кредиторът поставя неизпълними условия за предоставяне на обезпечение, защото ако можеше да предостави банкова гаранция за цялата сума по кредита или да осигури поръчител с доход, надвишаващ трикратния размер на минималната работна заплата в страната, респективно да осигури двама поръчители с доход, надвишаващ двукратния размер на минималната работна заплата в страната, длъжникът не би имал нужда от заем. Освен това, срокът за предоставяне на обезпечение е толкова кратък (два дни), че за длъжника е почти невъзможно да изпълни поставените условията, най-малкото поради нуждата от извършване на справки в повече от една институция (служебна бележка от работодателя на поръчителя, справка от БНБ). Ето защо кредиторът е действал недобросъвестно при уговарянето на неустойката – в този смисъл и Решение № 3 от 6.01.2025 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 1504/2024 г. След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на СЕС, то е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя и в ГПР, което не е направено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл. 22, ал.2 от ЗПК Договорът е недействителен, поради противоречие със закона – неточно посочване в Договора на ГПР. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. По въпроса за разноските: При този изход на делото право на разноски има само ищцата, която не е представила списък с разноските по чл.80 от ГПК. Съдебните разноски, която е направила тази страна, включват заплатена държавна такса в размер на 146,43 евро (286,40 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 332,34 евро (650 лева) – договор за правна защита и съдействие – л.9 от делото. Ответникът е предявил своевременно (в молбата от 07.11.2025 г.) възражение за прекомерност на изплатеното от С. адвокатско възнаграждение, като по неговата основателност съдът намира следното: Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая с оглед материалния интерес би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата и минималният размер на адвокатското възнаграждение би бил 519,47 евро (1016 лева). Съдът обаче не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение № *** от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Видно е, че ищцата е заплатила по-ниско по размер на възнаграждение от заложеното в Наредбата. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По същество спор по фактите няма, а спорът е концентриран върху правото. По делото са проведени две открити съдебни заседания, в които процесуален представител на ищцата не се явява. Макар да бе допусната експертиза по искане на ищцата, последната не прояви активно процесуално поведение и не внесе определения от съда депозит за възнаграждение на вещото лице, поради което съдът отмени определението си за допускане на това доказателство. Предвид изложеното и с оглед извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия (подаване на искова молба, респективно представяне на доказателства за платена държавна такса по указание на съда) съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. С оглед горното ищцата има право на разноски в размер на 396,43 евро. Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между Т. К. С., ЕГН – **********, и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК – 207024290, поради неточно посочване в договора на годишен процент на разходите. ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК – 207024290, да заплати на Т. К. С., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. **** сумата от 396,43 евро (триста деветдесет и шест евро и четиридесет и три евроцента), представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.