Кредирект – гражданско дело № 20245320101682 по описа на Районен съд – Карлово, III-ти граждански състав

РЕШЕНИЕ № 48 гр. К., 13.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101682 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Ищцата Х. Р. Г. с ЕГН **********, от село П., п.к. 4358, община К., област П., ул. *** твърди, че в качеството й на физическо лице, на 19.06.2023 г. сключила договор за потребителски кредит № 880178 с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, със следните параметри на договора: размер на кредита: 1 000 лева; размер на погасителната вноска: 3 броя с размер на 36.67 лева и 7 броя с размер на 164.56 лева; брой вноски: 10; дата на първото плащане: 19.07.2023 г.; дата на последното плащане: 19.04.2024 г.; годишен процент на разходите (ГПР): 53.73 %; фиксиран лихвен процент: 44 %; лихва в размер на: 192.33 лева; неустойка в размер на 1 078.07 лева; обща сума за плащане: 1 261.93 лева; обща сума с неустойка в размер на 2 340 лева. Съгласно чл.6, ал.1 от процесния договор за потребителски кредит: страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: – т.1 Кредиторът изисква безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорната главница и лихва или – т.2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: – 2.1.При един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; 1 – т. 2.2 При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 1 договорът бил сключен въз основа на валидно електронно изявление по смисъла на чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), отправено от кредитополучателя до кредитора. Със сключване на договора, страните се съгласили да бъдат обвързани от електронните изявления, отправени помежду им. Кредиторът в чл. 18, ал.1 от договора за кредит посочил в неиндивидуално договорената клауза, че кредитополучателят декларира,че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.6 обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в разпоредбата, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 078.07 лева. Неустойката обезпечавала изпълнението на задължението (чл.18, ал.2 от договора) за предоставяне на обезпечение по чл.6. Съгласно чл.18, ал. 3 от договора, кредитополучателят се съгласил и признал, че неустойката по предходната алинея представлява отделно от главницата и лихвата, вземане, което се дължи на неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл. 19, ал.3 т.1 от ЗПК същата не се включвала при изчисляване на годишния процент на разходите. Ответникът се явявал търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Сключеният договор за потребителски кредит бил уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на закона за защита на потребителите (ЗЗП) Излага подробни правни доводи за нищожност на договора. МОЛИ съда да постанови решение, с което прогласи, че договор за потребителски кредит № 880178 от 19.06.2023 г., сключен между „Кредирект“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 114 Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. и Х. Р. Г. с ЕГН ********** от село П., ул. „***, е нищожен поради противоречие със закона. Претендира деловодни разноски. Ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва иска. Излага правни договори за валидност на договора. МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски. След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 880178 от 19.06.2023 г. по силата на който ответникът като кредитор е предоставил на ищцата като длъжник сумата от 1000 лева. По делото не е спорно, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, предоставил е на ищцата заемната сума и за нея е възникнало задължение да плати. Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани и страните не спорят по фактите. 2 По основателността на иска на наведените основания: Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба е наведено основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР и на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, в него следва да са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 53.73%, а фиксирания лихвен процент – 44%. В съдържанието на договора е посочено, че в ГПР се включва само възнаградителна лихва, но при това положение, не може да се установи от къде идва разликата между двата показателя – ФЛП и ГПР, т.е.от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него, като се отчете и факта, че договорът е сключен за срок от 10 месеца. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Извън горното, още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 18 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 1 078.07 лева, при заемна сума от 1000 лева, т.е. неустойката за непредоставяне на обезпечение е в по-висок размер от предоставената заемна сума. След преценка на клаузата относно исканото обезпечение, съдът намира, че въведеното задължение за предоставяне на гаранции, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основава на нищожна клауза. Изискването за предоставяне на обезпечение чрез гаранция от трето лице или банкова гаранция в размер на цялата дължима сума по договора 3 (главница+лихва), както и въведените изисквания към поръчителите, които следва да бъдат предоставени в изключително кратък срок – двудневен й водят до този извод. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение (гаранция) следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. В погасителния план кредиторът е включил вноските за неустойката. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно – риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й в чл. 6, ал. 1 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, но не и във връзка с изпълнението или неизпълнението на вече поетите от страните договорни задължения. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Съдът изчислява размера на неустойката над 100% от заетата сума, т.е. още със сключване на договора е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, възнаградителна лихва, която по естеството си представлява печала на кредитора и сума за неустойка в значителен размер, надвишаващ главницата по кредита. Поради изложеното съдът приема, че противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-о от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение, което прави санкционната функция на неустойката извън предмета на задължението и доколкото само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до вреди. Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, при така уговорените параметри, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал.1 вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Доколкото е прието, че неустоечната клауза е нищожна, и това пряко рефлектира върху ГРП, то и целият договор се явява нищожен. Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен. ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ: Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса, както и сумата от 450 лева, представляваща реализирано адвокатско възнаграждение. Тъй като общата дължима държавна такса за водене на производството е в размер на 50.00 лева, следва съдът да осъди ответника на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева. Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, ап. 11, представлявано от Н. П., че договор за потребителски кредит № 880178 от 19.06.2023 г., сключен с Х. Р. Г. с ЕГН ********** от село П., ул. ***, е НИЩОЖЕН поради противоречие със закона. ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, ап. 11, представлявано от Н. П. да заплати на Х. Р. Г. с ЕГН ********** от село П., ул. *** деловодни разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, ап. 11, представлявано от Н. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.