Сити Кеш – гражданско дело № 20251110117903 по описа на Софийски Районен Съд, 174-ти граждански състав

РЕШЕНИЕ № 20697 гр. София, 14.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110117903 по описа за 2025 година Съдът е сезиран от Ф. Е. П., ЕГН ********** срещу „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за паричен заем №9452794, сключен между страните по делото на 25.09.2024 г. е нищожен, поради противоречие със закона. Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за паричен заем №9452794 на 25.09.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищца в заем сумата в размер на 3400 лв., при посочен ГПР в договора 63.15%, който кредит ищецът се е задължил да върне на ответника на 8 месечни вноски. Излага аргументи, че договора е сключен в противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробни съображения за валидност на процесния договор. Признава факта, че между страните е сключен процесния договор за кредит и че сумата за неустойка не е включена с посочения в договора ГПР, като подробно аргументира защо същата не следва да е част от ГПР. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира 1 следното от фактическа и правна страна: Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за паричен заем №9452794, сключен между страните по делото на 25.09.2024 г. е нищожен, поради противоречие със закона. В доказателствена тежест на ищеца е по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да докаже, че договора противоречи с императивна правна норма. Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем №9452794 на 25.09.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищца в заем сумата в размер на 3400 лв., при посочен ГПР в договора 63,15%, който кредит ищецът се е задължил да върне на ответника на 8 месечни вноски, както и че сумата за неустойка не е включена в ГПР. Преценката относно действителността на процесните договори за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /“Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“/, чл. 9 – чл. 11 ЗПК. Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 2 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 63,15 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем за основателен и следва да го уважи. По разноските: При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 136 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед основателност на възражението на ответника за прекомерност, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Ф. Е. П., ЕГН ********** срещу „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 Договор за паричен заем №9452794, сключен между страните по делото на 25.09.2024 г., поради противоречие със закона. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на Ф. Е. П., ЕГН ********** сумата в размер на 536 лв., представляваща съдебни разноски. Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.