Сити Кеш – Гражданско дело № 20264210100374, по описа на Районен съд – Габрово

РЕШЕНИЕ № 265 гр. Габрово, 08.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20264210100374 по описа за 2026 година Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК. Образувано е по предявена от Б. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 20, вх. А, ет. 3, ап. 7 срещу „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище гр. София, искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че договор за потребителски кредит № 1375394 от 04.09.2025 г. е нищожен поради противоречие със закона. Ищецът Б. С. Т. твърди, че сключил с ответника „Сити кеш” ООД договор за потребителски кредит с предмет сумата от 1700 лева, по силата на който следвало да предостави едно от посочените в договора обезпечения. Ищецът не изпълнил задължението за представяне на обезпечение, в резултат на което му била начислена неустойка съгласно посоченото в договора. Намира, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвало каквато и да било ясното по какъв начин е формиран същият. Твърди, че вземането за неустойка има характер на скрито възнаграждение за кредитора и следва да се включи при формиране на приложимия по договора ГПР. На самостоятелно основание недействителна била и клаузата за неустойка, тъй като водела до значителна нееквивалентност между престациите по правоотношението и до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. 1 В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията предвидени в ЗПК. Моли да се отхвърли предявения иск. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното: Не е спорно между страните, а и от представения договор за обезпечен потребителски кредит № 1375394 от 04.09.2025 г., се установява, че „Сити кеш” ООД се задължило да предостави на ищеца Б. С. Т. сума в размер на 1700 лева, която последният следвало да върне на 37 седмични погасителни вноски в срок до 21.05.2026 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент по кредита – 45 % и годишният процент на разходите – 57.51 %. В чл. 6 от договора, страните се споразумели заемателят в срок до 6 дни (при падеж на първа погасителна вноска на 7-ми ден от сключването на договора), съответно 13 дни в останалите случаи да предостави едно от посочените обезпечения: един или двама поръчители, които да отговарят на условията предвидени в договора. Съгласно чл. 7, ал. 5 от договора страните се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл. 6 от договора заемателят дължи неустойка в размер на 1533.52 лева. Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими. По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивна законова разпоредба. Отпуснатият на Б. С. Т. като физическо лице заем представлява предоставяне на “финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, 2 б. “ж” от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя” по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “Годишен процент на разходите” по смисъла на посочения чл. 3, б. “и”, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит – т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б. “ж” и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. “ж” от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 57.51 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е било изпълнено. Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 57.51 % не отразява реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно неустойката по чл. 7, ал. 5 от договора, която съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В случая, неустойката по чл. 7, ал. 5 от договора несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С договорната клауза е уговорена 3 компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 90,21 % от размера на заетата сума. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който клаузата е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия шестдневен, съответно тринадесетдневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата, ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване размера на подлежаща на връщане сума. С оглед на изложеното, съдът намира, че макар предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на 4 договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /арг. решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС/. Ето защо, предявеният срещу „Сити кеш” ООД установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1375394 от 04.09.2025 г. е основателен и следва да се уважи. С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца, който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени такива в размер от 401.39 евро, представляващи заплатена държавна такса в размер на 74.16 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 327.23 евро, срещу който размер ответникът основателно възразява да е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. При преценка основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна по делото разноски. Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел. Тази преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС беше предоставена на националния съд, докато решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 приема, че предвиждането на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява нарушение на общностното право, което не може да бъде оправдано от постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата, с която тези минимални размери са въведени, не следва да се прилага от националния съд. 5 Съдия при Районен съд – Габрово: _____________ В случая ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 327.23 евро, който размер е прекомерен – делото има за предмет един иск, спорът се отличава с ниска правна и фактическа сложност при наличие на трайно установена съдебна практика и е разгледан в едно съдебно заседание без явяване на упълномощения от ищеца адвокат, без някакви определени процесуални усложнения. Ето защо, възражението на „Сити кеш” ООД за прекомерност е основателно до размера от 204.52 евро, който размер съответства на правната и фактическа сложност на спора и обема на извършената от адвоката работа. Така подлежащите на репариране в полза на ищеца разноски възлизат на сумата 278.68 евро. Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 20, вх. А, ет. 3, ап. 7 срещу „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, установителен иск, с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че договор за обезпечен потребителски кредит № 1375394 от 04.09.2025 г. е нищожен.

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 да заплати на Б. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 20, вх. А, ет. 3, ап. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 278.68 евро (двеста седемдесет и осем евро и 68 цента) – разноски за производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните