Сити кеш – Гражданско дело № 20251850100740, по описа на Районен съд – Костинброд, 2–ри състав

 

РЕШЕНИЕ № 165 гр. Костинброд, 14.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100740 по описа за 2025 година Производството е образувано по предявен иск от В. М. С., ЕГН ********** от гр. Костинброд, ж.к. *****, чрез адв. Й. – САК против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н.П.П. с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване недействителността на Договор за паричен заем № 1033253 към искане № 9326932, сключен на 08.03.2024 г. между страните. Ищецът твърди, че на 08.03.2024 г. ищецът сключва с ответника Договор за паричен заем в размер на 900.00 / деветстотин / лева, размер на погасителна вноска : 3х8.75 лева и 20х49.73 лева и годишен процент на разходите на заема : 65.56%, брой на вноските : 23, фиксиран годишен лихвен процент : 50%, дата на първо плащане – 15.03.2024 г., дата на последно плащане – 16.08.2024 г. и обща сума за плащане – 1 020.85 лева. Ищецът сочи още, че в чл. 5 ал.1 от договора е посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по – долу обезпечения. А съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.1 с подписването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен,че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение 1 не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 520.15 лева. Ищецът твърди още, че в процесния договор не е спазено изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, в договора се съдържа ГПР, но няма подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 1 020.85 лева, а всъщност същата е 1 020.85 + 520.15 лева = 1 541.00 лева. Формално е изпълнено изискването на чл. 11 ал.1 от ЗПК с посочения ГПР в размер на 65.65%, този размер не надвишава максималния по чл. 19 ал. 4 ЗПК, но той не отразява действителния такъв , тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката в размер на 520.15 лева, която се начислява автоматично от заемателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР в размер на 65.56 %, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин / чл. 10 ал.1 ЗПК /. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 50 % и при това положение не става ясно как е формиран ГПР в размер на 65.56 %, т. е. какво друго е включена в ГПР извън фиксирания лихвен процент от 50%. Ищецът сочи още, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Също така клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произлизат вреди. Налага се извод, че уговорките за неустойка във връзка с клаузата за неосигуряване на обезпечение от договора нямат друга цел освен създаването на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т. е. последната разкрива характеристиката на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума. С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с 2 което да признае недействителността на Договор за паричен заем № 1033253 към искане № 9326932, сключен на 08.03.2024 г. между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК : ***** и ищеца В. М. С., ЕГН **********, поради противоречие със закона. Претендират се направените по делото разноски. В едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. Х. М. – САК, който оспорва основателността на предявените искове. Счита, че не е налице недействителност на процесния договор по ЗПК, сочи, че кредитополучателят е разполагал с 14 – дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК. Сочи още, че Договорът за заем отговаря на изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави, нито противоречи на закона. Излага подробни съображения. Ищецът редовно призован не се явява, не изпраща представител.. Ответникът редовно призован не се явява, не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 2059 / 07.04.2026 г. от адв. М. – САК, с което оспорва предявените искове, като излага подробно доводите си и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. По делото са ангажирани само писмени доказателства, които не са оспорвани от страните, като предвид тях и направените изявления от страните съдът намира от фактическа и правна страна следното : На 08.03.2024 г., ищецът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № 1033253 към искане № 9326932 с ответника „Сити кеш“ ООД, в качеството му на кредитодател. Отпусната е заемна сума от 900.00 лева, която е следвало да бъде върната на двадесет и три седмични вноски. Договорен е лихвен процент от 50%, като е посочено и ГПР от 65.56%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че не включва възможни разходи при неизпълнение, както и такси по тарифа на кредитодателя. С чл. 5.1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по п- долу обезпечения. А съгласно чл. 11 ал.1 от договора е посочено, че с подписването на настоящи договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не представи договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното 3 боезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 520.15 лева. При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно правоотношение за паричен заем, правата по който са придобити от ищеца, но самият писмен договор е недействителен, предвид следното. В ОУ, публично известни, изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи, които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения. В същото време обаче е налице начисляване на суми за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, което разгледано самостоятелно също е недействително предвид факта, че задължение за обезпечение се въвежда като условия за сключване на договора, а не може да се формулира като последващо задължение, при неизпълнение на което се предвижда санкция в размер на определена парична сума. Очевидно е, предвид посоченото в ОУ, че при определяне на ГПР не е включена сумата, уговорена като неустойка за непредставяне на обезпечение в уговорения тридневен срок, като клаузите от ОУ дават основание на съда да счита, че задължението за представяне на обезпечение и конкретните изисквания към възможните му форми са неизпълни. Основание за този извод на съда е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ОУ, предвиждаща няколко възможни форми на обезпечение, което е възможно да бъде осигурена от потребителя. В първата форма е предвидено ако поръчителят е един то той следва да има осигурителен доход в размер на 7-кратния размер на МРЗ за страната, която към момента на сключване на договора – 2024 г., е в размер на 933.00 лева / ПМС № 193/12.10.2023 г. /, докато максималния осигурителен доход за същата година е в размер на 3 750 лева / ЗБДОО за 2024 г. – ДВ 106 / 22.12.2023 г. /. След сравняване на двете суми е очевидна невъзможността за представяне на обезпечение в такава форма. Разбираема е трудността и при осигуряване на обезпечение от двама поръчители с редица условия към кредитната им история, като изискването и към двамата е да имат осигурителен доход над 4 – кретния размер на МРЗ, което изисква тези лица да имат осигурителен доход над 3 732.00 лева, което е и близо до максимално предвидения за този момент. 4 Първото възможно обезпечение е във формата на банкова гаранция, като лишено от логика и необходимост са изискванията към тази гаранция – да бъде за срок надхвърлящ с шест месеца срока на договора, както и да бъде в размер двукратния на всички плащания по договора за главница и лихва, като само може да се гадае каква е логиката за обезпечение в двоен размер на задълженията и за срок от 6 месеца след изтичане на срока на последната вноска, като очевидно цитираните условия изискват неприсъщо обезпечение на точно определени разходи за точно определен срок. Уговорени са и възможности за залог на движима вещ с пазарна стойност над двукратния размер на задълженията за главница или лихва, както и първа по ред ипотека. Според съда обективната невъзможност за изпълнение на поставените условия към възможните форми на обезпечение, както и напълно лишеното от логика обезпечение в размер надхвърлящ двукратния размер на задълженията по договора дава основание на съда да счита, че тези клаузи са целенасочено предвидени като неизпълними и се цели възникване на задължение за заплащане на неустойка, което е направено само с цел осигуряване на допълнително възнаграждение над максимално предвиденото в чл. 19, ал. 3 от ЗПК. В същото време обаче тази неизпълнимост на условие за поръчителство като форма на обезпечение дава основание на съда да счита, че със самия договор е установено задължение за заплащане на сума, която е част от разходите по кредита и съответно е следвало да бъде отчетена при определяне на ГПР, което не е сторено. Доколкото тези разходи не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителя т дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект. Поради това следва да бъде уважен иска за недействителност на договора за кредит, поради липса на съществен елемент, а именно посочване на ГПР, при определяне на което са взети предвид всички разходи по кредита. По делото не става ясно каква сума е погасил ищеца, но предвид извода за изначална недействителност на писмения договор за кредит съдът приема, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само чистата сума. Относно разноските : Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като му бъде присъдена общата сума от 322.12 евро, от които : сумата от 76.70 евро – заплатена държавна такса и сумата от 245.42 евро – адвокатско възнаграждение Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II – ри състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН , сключеният между ищец а В. М. С., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. ***** и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н.П.П. – Договор за паричен заем № 1033253 към искане № 9326932, сключен на 08.03.2024 г. ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н.П.П. да заплати на В. М. С., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. ***** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски в общ размер на 322.12 евро, от които : сумата от 76.70 евро – заплатена държавна такса и сумата от 245.42 евро – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.