БНП Париба (Юробанк) – Гражданско дело 20254120101918 по описа на Районен съд – Горна Оряховица, 8-ми състав

РЕШЕНИЕ № 377 гр. Горна Оряховица, 24.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101918 по описа за 2025 година Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Б. Д. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Б. Й. от САК срещу „Юробанк България“АД. Твърди, че на 03.11.2021 г. е сключил договор за паричен заем PLUS-18931159 с кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, по силата на който е усвоил главница в размер на 8000 лв., със срок на погасяване 48 месеца, лихвен процент 36,22 % и годишен процент на разходите в размер на 44,69 %. Допълнително следвало да заплати застрахователна премия от 2277,12 лв. и такса „ангажимент“ от 160 лв. Така общото задължение набъбнало до 17709,12 лв. Счита, че има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 от ЗПК. Намира, че за него изцяло важат последиците на специалния закон за потребителския кредит. Счита, че договорът е недействителен, т.к. липсвала ясно разписана методика за формиране на посочения в него годишен процент на разходите, а единствено била посочена неговата числова стойност. Не ставало ясно, как се погасява всяка една вноска. Счита, че договорът е недействителен, т.к. в него е посочен ГПР в размер на 44, 69 %, който не отразявал действителната стойност на 1 кредита, поради невключването на задължителна застрахователна премия в размер на 2 277,12 лв., която бил задължен да заплати при сключването на договора. Намира, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 14 и т. 15 от ЗПК кредиторът е длъжен да предостави вярна информация относно общия размер на кредита – ГПР, като в изчисленията се включат всички разходи, включително премия по застраховка, която е и условие за сключването му. Счита, че с посочване на понисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно заблуждаваща информация относно общите разходи по кредита, което следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Директива 2005/29/ЕО и 2002/65ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, т.к. в договора липсвала информация за размера на лихвения процент на ден. Твърди, че договорът и всички приложения към него не са му представени по ясен и разбираем начин, по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Ето защо, намира, че договорът между страните е недействителен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Иска от съда да прогласи, че договор за паричен заем PLUS18931159 е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречието му със закона. Претендира разноски. В предоставения срок за отговор ответника „Юробанк България“АД, като правоприемник на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, оспорва иска. Признава сключването на договора и наличието на спорните клаузи. Отрича наличието на нарушения на ЗПК. Счита за неоснователно твърдението на ищеца за липсата на разписана ясна методика за формирането на годишния процент на разходите. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че в договора не е посочено, каква част от отделните задължения на кредитополучателя се погасяват с всяка погасителна вноска. Оспорва твърдението, че сключването на договор за застраховка е задължително условие за сключването на договора за кредит, поради което следвало застрахователната премия да се включи в ГПР. Оспорва и твърдението, че в договора липсвала информация за лихвения процент на ден. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Възразява за прекомерност на претендирания от процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар. 2 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Основният спорен въпрос по делото е: Когато в договор за потребителски кредит е уговорено, че част от отпуснатата сума по кредита се усвоява от кредитополучателя като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, следва ли разходът за застрахователна премия да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя, съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК и съответно да бъде включен при формирането на ГПР като такъв, на който ВКС е дал отговор в Решение № 84 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1533/2025 г., I т. о., ТК. Ето защо и след като прецени доводите на страните и данните по делото, съдът намира следното: Даденото в чл. 3 б. “ж”от транспонираната в Закона за потребителския кредит Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета легално определение на понятието “общи разходи по кредита за потребителя” е, че това са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, като разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Легалната дефиниция на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит на понятието “общ разход по кредита за потребителя” е, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед на това следва да се даде отговор, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия. По делото е установено и не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит № PLUS-18931159 от 03.11.2021 г., по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, КЧТ, предоставя на ищеца Б. Б. Д. кредит в общ размер на 8000 лв. В договора за кредит е обективиран погасителен план за погасяване на главницата в размер на 8000 лв. на равни месечни вноски от по 368.54 лв. с падежи петнадесето число на съответния месец, първата от които – на 15.12.2021 г., а последната – 15.11.2025 г. Посоченият в договора за кредит ГПР е 44.69%. В раздел “Параметри и условия” на договора за кредит е посочено, че застрахователната премия е в размер на 2277,12 лв., а “такса ангажимент” – 160 лв. В приложените по делото условия към договора /чл. 2 е посочено, че размерът на предоставения по договора заем е в размер на сумата, посочена в поле “общ размер на кредита”, а размерът на кредита за покупка застраховка “Защита на плащанията” ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат/. Същевременно в условията към договора е посочено, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план и е част от всяка месечна погасителна вноска. От приложения застрахователен сертификат се установява, че на същата дата, на която е сключен договорът за кредит- 03.11.2021 г., кредитополучателят е сключил, с посредничеството на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, КЧТ, договор за застраховка при общи условия “Защита на плащанията” с “Кардиф Общо застраховане клон България”, гр. София. Застрахователният договор е със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит. Съгласно приложения по делото Стандартен европейски формуляр/СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 4 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, общият размер на кредита е 8000 лв., а нетната сума за получаване по сметка, след удържане на “такса ангажимент” и застрахователни премии(ако има такива) е 7840 лв. Сред посочените в СЕФ условия за усвояване на кредита е посочено заплащането на застрахователните премии – директно на застрахователя, но е отречено за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия да се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а като единствено свързан с договора разход е посочена “такса ангажимент” в размер на 160 лв. От заключението на ССЕ по делото се установява, че погасителните вноски по погасителния план към договора включват, освен главница и договорна лихва, така и застрахователна премия, като заплатените застрахователни премии са превеждани в края на месеца от кредитора на застрахователя. От същото заключение се установява, че посоченият в договора ГПР е изчислен при главница в размер на 8000 лв., предоставена за срока на договора-42 месеца, договорна лихва в размер на 7 432 лв. и такса ангажимент в размер на 160 лв. Според вариант I от отговор на въпрос 14 от заключението на ССЕ действителният ГПР е 58. 15%, при предоставен кредит в размер на 8000 лв. и разходи за договорна лихва в размер на 7432 лв., “такса ангажимент” в размер на 160 лв. и застрахователна премия в размер на 2277,12лв., а според вариант II – ГПР е 42,88%, при предоставен кредит в размер на 8 000лв. и разходи за договорна лихва в размер на 7 432 лв., без включена застрахователна премия. В представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, е посочено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а единственият разход, свързан с договора, е еднократна “такса ангажимент” в размер на 160 лв. В приложените по делото условия към договора също е посочено, че размерът на предоставения по договора заем е сумата, посочена в поле “общ размер на кредита”, а размерът на кредита за покупка застраховка “Защита на плащанията” ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. 5 Същевременно, според условията към договора, застрахователната премия в посочения в договора за кредит, раздел “Параметри и условия на договора”, общ размер е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план, и съответна част от нея е включена във всяка месечна погасителна вноска. От заключението на ССЕ по делото се установява, че погасителните вноски по погасителния план към договора включват, освен главница и договорна лихва, така и част от застрахователната премия, като заплатените от кредитополучателя застрахователни премии са превеждани в края на месеца от кредитора на застрахователя. На същата дата, на която е сключен договорът за кредит – 03.11.2021 г., е сключен и то с посредничеството на кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, КЧТ, договор за застраховка при общи условия “Защита на плащанията”, със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит. Налага се извода, че независимо от декларираното от кредитора в СЕФ и в условията на договора, в действителност сключването на застраховка “Защита на плащанията” е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от общодължимата сума по договора за кредит. Ето защо застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. “ж” на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита/ ГПР. По въпроса за значението за приложение на чл. 22 от Закона за потребителския кредит на установяване недействителността на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК е формирана съдебна практика, обективирана в решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. В него съставът на касационния съд се е позовал на задължителното, като постановено по преюдициално запитване, решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 за тълкуване на чл. 10, § 2, б. ” ж” и чл. 23 от Директива 2008/48, а именно, че с те са в смисъл, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква “ж” от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се 6 счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., е прието, че от горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС, следва, че преценката за неравноправност и поради това – за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът намира, че е установена недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, която се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Неточното посочване на ГЛП и ГПР в договора за потребителски кредит е от значение за приложението на чл. 22 ЗПК. В случая, предвид приетото, че в случая застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. “ж” на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита/ ГПР и с оглед установеното от заключението на ССЕ по делото, че, при отчитане на разхода за застрахователна премия, действителният ГПР е пет пъти по-висок от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, следва да се приеме, че клаузата за ГПР е нищожна на осн. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК. Това обуславя недействителност на целия договор за потребителски кредит, на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и същият следва да се счита освободен от такси и разноски. Поради изложеното, искът за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит е основателен и следва да се уважи. По разноските: С оглед на този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат направените разноски в исковото производство за ДТ в размер на 362,22 евро, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 449,98 евро, както и 150 евро заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице или общо 962,20 евро. Като неоснователно, се оставя без уважение релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като този размер изцяло съответства на фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия по изготвяне и депозиране на искова молба, и процесуално представителство. С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Б. Д., ЕГН**********, адрес: гр. С., ул. *** против “Юробанк България” АД, ЕИК000694749, като универсален правоприемник на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, КЧТ, че договор за потребителски кредит № PLUS-18931159 от 03.11.2021г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, КЧТ, и Б. Б. Д., е изцяло недействителен, поради противоречието му със закона – чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. ОСЪЖДА “Юробанк България” АД, ЕИК000694749, да заплати на Б. Б. Д., ЕГН**********, адрес: гр. С., ул. *** направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в размер на общо 962, 20 евро. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.