Би Енд Джи Кредит  – гражданско дело № 20245440101526 по описа на Районен Съд – Смолян

РЕШЕНИЕ № 263 гр. С., 27.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440101526 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба на К. Н. И. против „Б.“ ООД, в която се твърди от ищцата, че на 13.08.2024г. между страните е сключен Договор за кредит с номер *** със следните параметри на договора, съгласно чл.5 от него: Размер на кредита: 3 000 лева; Погасителна вноска: 199.07 лева; Брой погасителни вноски: 24; Срок на кредита: 24 месеца; Обща стойност на плащанията: 4 777.68 лева ; Годишен процент на разходите: 60.53 %; Годишен лихвен процент: 49.37 %; Чл. 10, ал. 1: При заявяване на желание за бързо разглеждане на искането му за кредит…..паричната сума е в размер на 1 844.64 лева и е дължима на равни части през периода на кредита. Чл. 10, ал. 2: При заявяване на ексйресно обслужване на кредита……паричната сума е в размер на 2 767.20 лева и е дължим на равни части през периода на кредита. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, а при условията на евентуалност твърд нищожност на клаузата в чл. 10, ал. 1 за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1 844.64 лева и нищожност на клаузата в чл. 10, ал. 2 за такса експресно разглеждане на кредита в размер на 2 767.20 лева в договора за кредит с ноер ***. Оспорва клаузите уговорени в чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 в договора за кредит, като противоречащи на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равновесие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т.9 и т. 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В чл. 10, ал. 1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1 844.64 лева. Счита , че посочената клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано 1 висок и не е еквивалентна на насрещните престации на кредитора. Няма регламентирано в договора или в Общите условия в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че размерът на тази такса (1 844.64 лева) е по-висок от от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата (1 844.64 лева) е по-голяма от възнаграждението в размер на 1 777.68 лева, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед на изложеното следва, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 10, ал. 2 от договора е предвидена такса експресно обслужване по кредита в размер на 2 767.20 лева. Посочената клауза счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора, какво включва тази услуга. Тази така наречена такса за експресно обслужване по кредита е разход за кредитора и следва да се включи в ГПР. Не е посочено какви са възможностите на потребителя, ако не избере експресно обслужване и в какъв срок се произнася кредитодателя по тях. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставен кредит. С оглед на изложеното намирам, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а от ЗПК. Излага съображения, че процесният договор за кредит с номер *** от 13.08. 2024 г. нарушава императивни разпоредби на ЗПК, поради което е нищожен. Разписано е в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл.12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът е нищожен. Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от зпк, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи. Твърди, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите 2 (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор в чл. 5, ал.5 е посочено, че обща стойност на плащанията е в размер на 4 777.68 лева, т.е. това е кредита в размер на 3 000,00 лева + възнаградителната лихва в размер на 1 777.68 лева. Уговорените в договора суми в общ размер на: 4 611.84 лева (такса бързо разглеждане в размер на 1 844.64 лева + такса експресно обслужване в размер на 2 767.20 лева) са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите (индикатор за общото поскъпване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Дефиницията за „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в & 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредниците и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него. С уговорените клаузи по чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договора за кредит се цели единствено осигуряване на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума – така наречената „скрита възнаградителна лихва“. Този извод на първо място следва от начина, по който са уговорени тези „услуги“, за които се начисляват суми на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Следователно и видно от данните е, че ГПР не включва част от разходите по Кредита, а именно така наречените такси определени в клаузите на чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договора за кредит. Таксите за бързо разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване по кредита представляват разход свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като те са били изначално известни на кредитора – същите са уговорени още към момента на сключване на договора за кредит, включени са в погасителния план по него и представляват част от месечните погасителни вноски. Така формулирани тези такси представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита. Б) Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 60.50 %, води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК). При липса на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 49.37 % и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР в размер на 60.50 % т.е. какво друго е включено в гпр извън лихвения процент на кредита оТ 3 49.37 %. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност, съгласно чл. 22 от ЗПК. В) Съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. от нея са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. с оглед на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация да включва поспециално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в общността. от тук може да се направи заключение, че гпр несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора (така например в Решение № 260046 от 13.07.2020 г. на ОС – Варна по въззивно търговско дело № 241/2020 г.) Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело С 377/14) При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчислениеДоговорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от зпк, защото гпр е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки гпр от 60.50 % е заблудил потребителя. Посочването в потребителския договор на гпр, който не е реално прилагания освен другото е и „заблуждаваща търговска практика“ посочването в договора на по-нисък от действителния гпр, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗД във връзка с чл. 68д, ал.1 от ЗЗД. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните последици от сключването на договора. Счита, че кредиторът е нарушил правата на ищцата като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. в съображение 26 от преамбюла на директива 2008/48/ео на европейския парламент и на съвета относно договорите за потребителски кредит. В този смисъл клаузите, като уговорените в чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договора за кредит, според които се дължат общо суми в размер на 4 611.84 лева, сума която е един път и половина над получения кредит в размер на 3 000 лева, се намира в пряко 4 противоречие с последваната от Директивата цел, транспортирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично посоченото в чл. 16 от ЗПК е тя да бъде извършена преди сключването на договора. Налага се извод, че уговорките в чл.10, ал. 1 и чл.10, ал. 2 от договора за кредит нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума. Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнението на това задължение на кредитора в патримониума на потребителя е в нарушение на чл. 21, ал. 1 от зпк, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогладена недействителността на Договор за кредит с номер *** от 13.08.2024 г.,сключен между траните , а при условията на евентуалност, ако главния иск въде отхвърлен да се прогласят за нищожни клаузата в чл.10 ал.1 от договора за кредит за бързо разглеждане на искането за кредит, както и на клаузата в чл.10, ал. 2 за експресно обслужване. Претендира и за разноски по водене на делото. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете. Твърди, че в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита:“Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Следва да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам изрично е пожелал да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б.“ ООД, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Двете действия присъстват в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях, тъй като е получил СЕФ, видно от приложения по делото. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да се ползва от тях отхвърля и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и са неравноправни по смисъла на 5 чл.144, т.9 от ЗЗП. Твърди се също, че клаузите на чл.10, ал.1 и ал.2 от договор № *** не са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Те не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В решенията, които приемат, че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите нрави, никъде не се открива на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи. Просто лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се обясняват теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценява еквивалентността въз основа на критерии, които се определят за всеки конкретен случай. Неправилно се възприема, че двете действия „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“ са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане” като време предхожда момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно обслужване“ също не следва да се счита, като действие свързано с управлението на кредита. Понятието „управление на кредита”, използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора. В случая „Експресно обслужване“ като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина по който ще се осъществи, безспорно го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита”, тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента. В с.з. ищцата р.пр. не се явява и не изпраща представител. Искът се поддържа в писмена молба от пълномощника на ищцата адв.Б.Й.. . Ответникът р. пр. не изпраща представител и не ангажира становище. Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора и като обсъди събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи: Няма спор между страните, че между тях е е бил сключен Договор за кредит с номер ***-***/13.08.2024г., с който ответникът „Б.“ ООД е предоставил на ищцата К. Н. И. сумата от 3 000,00лв., която ищцата е следвало да върне на 24 месечни погасителни вноски, всяка от която в размер на 199,07лв. Общата стойност на плащанията по договора е 4 777,68лв. 6 при ГПР-60,53%. и ГЛП от 49,37%. В чл.10 ал.1 от Договора за кредит страните са уговорили, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят лично е изявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от Общите условия. Паричната сума за Бързото разгледане на искането за кредит е в размер на 1 844,64лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка еднапогасителна вноска от погасителния план по договора. В чл.10 ал.2 от Договора за кредит страните са уговорили, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Експесно обслужване на своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от общите условия. Паричната сума за Експресно обслужване на кредита е в размер на 2 767,20 лв. и е дължима на рвни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по договора. Искът за недействителност на процесния договор за кредит е основателен и доказан, поради следното: Така сключеният между страните договор за кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В чл. 10 – чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването на което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК. Въпреки опорочаването на договора за потребителски кредит, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщането на чистата стойност на кредит, без лихви и други разходи съгласно императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В случая таксата за „Бързо за разглеждане на искането за кредит“ и за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ са такива във връзка именно с усвояването на кредита. Поради това и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК тези клаузи се явяват нищожни, тъй като противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така предвидените в чл.10 ал.1 и ал.2 от Договора за кредит такси за допълнителни услуги целят заобикаляне на посоченото правило в чл. 10а ал. 2 от ЗПК. В допълнение относно таксата за „експесно 7 обслужване на кредита“ следва да се посочи, че въобще не не е ясно за какви точно услуги е предвидено заплащането й. Според чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което условие в случая не е спазено. Така предвидените такси в чл.10 ал.1 и ал.2 от Договора в общ размер на 4 611,84лв. надвишава размера на предоставения кредит, който е 3 000,00лв. Следва да се посочи също, че предвиденото в договора разсрочване на плащанията на тези такси едновременно с месечните погасителни вноски фактически са предпоставка за забава на длъжника. Т.е., длъжникът е предварително поставен от кредитора в положение на невъзможност или затруднение да изпълнява. Таксата за обслужване е фиксирана по размер и е предвидена за плащане на бъдещи услуги, които освен че не става ясно в какво точно се изразяват е определена предварително –без такава услуга да е ясно дали такава услуга ще бъде реално заявена от длъжника и извършена от кредитора. Липсва еквивалентност между задължението за плащане на таксата и услуга, която не сигурно, че ще се предостави. Така уговорено плащането предварително на такси за бъдещи услуги , за които не е ясно какви и дали ще бъдат получени от кредитополучателя, допълнително увеличав ат задължението му, без да е получил услуга, при което се нарушава принципа на справедливост, а именно създават се предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Уговорените клаузи за възнаграждение за допълнителни услуги противоречат на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел да гарантира правото на потребителите за равноправни условия. Тези клаузи не са обвързани с реално предоставяне на услуги. Ето защо, както се посочи по- горе, като заобикалящи законовите изисквания на чл.10а, ал.2 и 3 от ЗПК същите се явяват нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП наравноправна е клаузата, налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Не се установи по делото кредитополучателят да е бил наясно и да е бил предварително уведомен за тези условия във връзка с плащането на посочените услуги. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. А в ал.2 е установено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Ответната страна не прави възражения за индивидуално уговаряне на условията по договора, съдържащи задължение за кредитополучателя за плащане на такси за бързо разглеждане на искането за кредит и експресно обслужване на кредита. Поради посоченото, следва да се приеме, че процесните клаузи по договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Същите са уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за прогласяване за недействителен Договор за кредит с номер ***- *** / 27.05.2022г , сключен между страните на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД пр.3 от ЗЗД –поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.10 а , чл.11 и чл.19 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и по чл.143 ал.1 от ЗЗП е основателен и доказан и следва да бъде уважен. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото в размер на 191,10 лв. за ДТ., както и 730,00лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА по иск предявен от К. Н. И. , ЕГН ********** с адрес с.***, общ.С. против „Б.“ ООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от *** Договор за кредит с номер *** *** / 13.08.2024г. сключен между страните за нищожен на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД пр.3 от ЗЗД –поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.10 а , чл.11 и чл.19 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и по чл.143 ал.1 от ЗЗП ОСЪЖДА „Б.“ ООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от *** да заплати на К. Н. И. , ЕГН ********** с адрес с.***, общ.С. разноски по водене на делото в размер на 191,10 лв. за ДТ., както и 730,00лв. за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.