Ай Ти Еф Груп - Гражданско дело № 20251110102612, по описа на Софийски Районен съд, 29

Ай Ти Еф Груп – Гражданско дело № 20251110102612, по описа на Софийски Районен съд, 29–ти състав

РЕШЕНИЕ № 15214 гр. София, 29.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: В. М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело № 20251110102612 по описа за 2025 година Производството е по реда на ГПК, част ІІ “Общ исков процес”, дял І “Производство пред първата инстанция”. Образувано е по първоначална искова молба на Л. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ………, срещу „………“ АД, ЕИК …………. със седалище и адрес на управление: гр. …………., с която са предявени за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ………… г., като протИ.речащ на закона, и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 500,00 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителния Договор за потребителски кредит № ………… г., изменен с Анекс № ………./07.04.2024 г., ведно със законната лихва за подаване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г., до окончателното плащане. В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 30.06.2023 г. между ищеца Л. Л. Н. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „………“ АД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ………… г. чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Съгласно т. 1.1. от него, кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на сключения договор, Приложенията и анексите към него, Общите условия, приложими към договори за потребителски кредит, и погасителния план да усвои и върне предоставения му кредит, както и да заплати на кредитора уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по кредита. Ищецът твърди, че кредиторът не му е предоставил екземпляр от общите условия и стандартен европейски формуляр (СЕФ). Посочва, че на 07.04.2024 г. страните са сключили анекс № ………. към договора за кредит, чрез който са удължили срока за погасяване на задълженията. Към анекса е приложен погасителен план, видно от който основните параметри на договора за кредит са, както следва: 1./ размер на кредита: 2 000,00 лева; 2./ срок на погасяване на кредита: 07.04.2026 г.; 3./ размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 256.25 лева; 4./ брой вноски: 24; 5./ годишна лихва за ползване на кредита: 45.56 %; 6./ дължима сума: 3 233.04 лева; 7./ годишен процент на разходите (ГПР) по кредита: 65 % 8./ такса в размер на 150,00 лева, без посочване на какво основание се начислява. Ищецът поддържа, че 1 в договора за потребителски кредит липсва клауза, според която кредиторът да е поискал от него предоставяне на обезпечение, но същевременно в Погасителния план се констатира наличие на предвидена неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в общ размер на 2 916,96 лева, която кредиторът е разсрочил към погасителните вноски, и която е в размер по-голям от отпуснатия кредит. Твърди, че въпросната неустойка не е включена при определяне на ГПР по договора, което води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 65 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението, наречено „неустойка“. Счита, че тази неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и води до неоснователно обогатяване на последния. Намира, че в договора за кредит липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, чрез посочване кои компонентни са включени в него и как се формира той като %. Поддържа, че неясното определяне на ГПР представлява самостоятелно основание за прогласяване на нищожността на договора за кредит. Наред с това, изтъква, че процесната неустойка излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че неусточената клауза е уговорена в протИ.речие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо обезщетение или неустойка, и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Чрез нея се заобикаля и изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 16 ЗПК. Посочва, че в т. 5.2 от договора е посочено, че тази клауза е за събиране на такса от потребителя в общ размер на 150,00 лева, която също е предвидено да се разсрочва към всяка погасителна вноска в размер на 6.25 лева. Изтъква, че това е такса, която се събира предварително и представлява такса за разход за извънсъдебно събиране на просрочен кредит. Навежда твърдение, че е извършил 9 броя плащания в полза на ответното дружество на суми в общ размер на 2 342,25 лева. Отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, на посочените в исковата молба основания за това. Предвид недействителността на договора за кредит, счита, че сумите над чистата стойност на кредита са недължимо платени, поради което предявява и иск за връщане на сумата от 500,00 лева. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „………“ АД, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва фактическите твърдения на ищеца за извършени в полза на ответното дружество плащания на недължими суми. Навежда възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове. В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалната искова молба предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, за сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо главница по Анекс № ………. към Договор за потребителски кредит № ………… г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 1 713,75 лева, представляващо чистата стойност на Анекс № ………. към Договор за потребителски кредит № ………… г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане. В насрещната искова молба се навежда фактически твърдения, че на 30.06.2023 г. между „………“ АД, в качеството на кредитор, и Л. Л. Н., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 577768 по реда на ЗПФУР. На 07.04.2024 г. между страните е сключен Анекс № ………. към Договор за кредит № 577768, съгласно който кредитополучателят е получил от кредитодора паричен заем в размер на сумата 2 000,00 лева, срещу насрещно задължение да я върне на 24 броя месечни погасителните вноски, 2 първата от които платима на 08.04.2024 г., а последната – в срок до 07.04.2026 г., при условията договорени между страните. Изтъква, че се касае за две отделни правоотношения, по всяко едно от които кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит при различни параметри, с отделен погасителен план и приложения към него, като с Анекса от 07.04.2024 г. е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит от 30.06.2023 г. Ищецът по насрещния иск поддържа, че кредитополучателят не е изпълнил задължението за плащане на изискуемите суми по Анекс № ………., поради което се позовава на чл. 11, б. а) от Общите Условия на „………“ АД и с връчване на препис от НИМ на кредитополучателя обявява Анекс № ………. за предсрочно изискуем. Моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1713.75 лева, частично от 2 000,00 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по Анекс № ………., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, евентуално сумата в размер на 1713.75 лева, представляваща чистата остатъчна стойност на кредита по Анекс № ………., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от Л. Л. Н., с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: По делото са представени и приети като доказателства Договор за потребителски кредит № ………… г. (л. 103 – 107), Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ………… г. (л. 109 – 111), Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ………… г. (л. 112 – 113), Погасителен план към договор за потребителски кредит № ………… г. (л. 114 – 115) и СЕФ към него, от които по несъмнен начин се установява, че между „………“ АД, като кредитодател, и Л. Л. Н., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 2 000,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата чрез плащане на 24 броя месечни вноски в срок до 30.06.2025 г., първата от които платима на 30.07.2023 г., а последната – на 30.06.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при факсиран лихвен процент в размер на 36,68 % и годишен процент на разходите от 49,00 %. В Приложение № 1 към договора за кредит е посочено, че размерът на погасителната вноска възлиза на 122,97 лева с одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение – на 257,00 лева. Общо дължимата сума, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита, възлиза на 2 951,28 лева. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ поръчителство на 2 физически лица, или 2./ банкова гаранция в размер на 2 951,28 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. трето от Приложение № 5 към договора поръчителите трябва да бъдат физически лица, като всеки от тях трябва да отговоря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1 500 лева, да бъдат лица над 20- годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, вкл. и такъв със заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции, или ако имат – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по3 лош от „редовен“. В изречение четвърто на същата клауза е посочено, че кредитодателят не е длъжен и може по своя преценка, с оглед на надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, да откаже предложените от кредитополучателя поръчители. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 4,40 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода за всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, вкл. при предсрочно погасяване на кредита. Неустойка се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. Съгласно Погасителния план към договора за потребителски кредит на кредитополучателя е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 3 216,72 лева. По делото са представени и приети като доказателства Анекс № ………./07.04.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ………… г. (л. 127 – 128), Приложение № 1 към Анекс № ………./07.04.2024 г. (л. 129 – 131), Приложение № 4 към Анекс № ………./07.04.2024 г. (л. 132), Приложение № 5 към Анекс № ………./07.04.2024 г. (л. 133 – 134), Погасителен план към Анекс № ………./07.04.2024 г. (л. 135 – 136) и СЕФ към него, от които по несъмнен начин се установява, че между „………“ АД, като кредитодател, и Л. Л. Н., като кредитополучател, е сключен анекс към договор за потребителски кредит № ………… г., с който страните по посочения договор за кредит се споразумяват да го предоговорят за допълнителен срок и/или сума, които са изрично посочени в Приложение № 1 към анекса. Съгласно Приложение № 1 към анекса, „………“ АД, като кредитодател, е поел задължение да предостави на Л. Л. Н., като кредитополучател, паричен заем в размер на 2 000,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата чрез плащане на 24 броя месечни вноски в срок до 07.04.2026 г., първата от които платима на 07.05.2024 г., а последната – на 07.04.2026 г., заедно с възнаградителна лихва при факсиран лихвен процент в размер на 46,56 % и годишен процент на разходите от 65,00 %. В Приложение № 1 към анекса е посочено, че размерът на погасителната вноска възлиза на 134,71 лева с одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение – на 257,00 лева. Общо дължимата сума, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита, възлиза на 3 233,04 лева. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ поръчителство на 2 физически лица, или 2./ банкова гаранция в размер на 3 233,04 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. трето от Приложение № 5 към договора поръчителите трябва да бъдат физически лица, като всеки от тях трябва да отговоря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1 500 лева, да бъдат лица над 20- годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, вкл. и такъв със заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции, или ако имат – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от „редовен“. В изречение четвърто на същата клауза е посочено, че кредитодателят не е длъжен и може по своя преценка, с оглед на надеждността и платежоспособността на 4 съответния поръчител, да откаже предложените от кредитополучателя поръчители. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 4,02 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода за всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, вкл. при предсрочно погасяване на кредита. Неустойка се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. Съгласно Погасителния план към анекс № ………./07.04.2024 г. към договора за потребителски кредит на кредитополучателя е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 2 916,96 лева. По делото са представени и приети като доказателство Общи условия на „………“ АД – гр. София, приложими към договори за потребителски кредити (л. 148 – 157). С исковата молба са представени и приети като доказателства разписки за извършени плащания, удостоверяващи извършени от Л. Л. Н. в полза на „………“ АД плащания на суми в общ размер на 2 342,25 лева (л. 18 – л. 25), както следва: 1./ плащане на сума в размер на 257.00 лева на 30.07.2023 г., 2./ плащане на сума в размер на 257,00 лева на 28.08.2023 г., 3./ плащане на сума в размер на 257,00 лева на 03.10.2023 г., 4./ плащане на сума в размер на 257,00 лева на 03.11.2023 г., 5./ плащане на сума в размер на 257,00 лева на 30.11.2023 г., 6./ плащане на сума в размер на 257,00 лева на 05.02.2024 г., 7./ плащане на сума в размер на 257,00 лева на 06.03.2024 г., 8./ плащане на сума в размер на 257,00 лева на 04.04.2024 г., 9./ плащане на сума в размер на 286,25 лева на 05.06.2024 г. По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Според констатациите на вещото лице, заемната сума, уговорена с Договор за потребителски кредит № ………….. г., в размер на 2 000,00 лева е била усвоена от кредитополучателя на 30.06.2023 г. въз основа на разписка за извършено плащане № ………… г., с наредител „………“ АД и получател Л. Л. Н., с посочено описание „Паричен превод към EasyPay: По договор за кредит 577768“. Експертът е констатирал, че приложените към исковата молба платежни документи от дати 30.07.2023 г., 28.08.2023 г., 03.10.2023 г., 03.11.2023 г., 30.11.2023 г., 05.02.2024 г., 06.03.2024 г. и 04.04.2024 г., на обща стойност 2 056,лева са потвърдени от „………“ АД и са отнесени за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № ………….. г. Констатирано е, че на 07.04.2024 г., на база Анекс № ………. задълженията по Договор за потребителски кредит № ………….. г. са рефинансирани с дължима сума по Договор за потребителски кредит № 577768 към датата на рефинансиране – 07.04.2024 г. в размер на 1545,00 лева от кредитодателя /счетоводна операция, без ефективно заплащане от страна на кредитополучателя/. Така, експертът е установил, че по Договор за потребителски кредит № 577768 са заплатени 3 601,00 лева (2 056,00 лева от плащания и 1 545,00 лева от извършено рефинансиране с Анекс № ………. към Договор за потребителски кредит № 577768), разпределени за погасяване на задълженията по пера, както следва: главница в размер на 2 000,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 493,06 лева, неустойка в размер на 994,00 лева, такса съгласно приложение № 4 /такси за разглеждане и за оценка на заявката за кандидатстване/ в размер на 99,84 лева, такса за предсрочно погасяване на кредита по чл.32, ал.4 ЗПК, в размер на 14,10 лева; с което на практика кредита по договора за потребителски кредит № ………….. г. е предсрочно погасен на 07.04.2024 г. Уговорената по Анекс № ………./07.04.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ………… г. сума в общ размер на 5 2 000,00 лева е формирана от 2 компонента: 1545,00 лева – отпуснато рефинансиране по Договор за потребителски кредит № 577768 от 07.04.2024 г. на 07.04.2024 г., и 455,00 лева – доплащане от страна на кредитора към кредитополучателя. С посочените суми – 1 545,00 лева (рефинансиране), и 455,00 лева (допълнително изплатена сума на кредитополучателя), е формирана дължимата главница по анекс № ………. към Договор за потребителски кредит №577768 от 07.04.2024 г. в размер на 2 000 лева. По сключения анекс е извършено едно плащане от кредитополучателя – на 05.06.2024 г., на сума в размер на 286,25 лева, която е разпределена за погасяване на следните задължения: главница в размер на 52,52 лева, възнаградителна лихва в размер на 75,94 лева, неустойка в размер на 121,54 лева, такса съгласно приложение №4 в размер на 6,25 лева, допълнителна такса за извънсъдебно събиране на задължения в размер на 30,00 лева. При включване в ГПР на уговорената с договора за кредит неустойка, последният би възлязъл на 287,19 %. Съдът кредитира изцяло изслушаното експертно заключение като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ………… г., като протИ.речащ на закона, и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 500,00 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителния Договор за потребителски кредит № ………… г., изменен с Анекс № ………./07.04.2024 г., ведно със законната лихва за подаване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г., до окончателното плащане. С Определение № 45219/30.10.2025 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в в настоящото производство предявени в срока по чл. 211 ГПК от „………“ АД срещу Л. Л. Н. обективно съединени насрещни осъдителни искове: главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо главница по Анекс № ………. към Договор за потребителски кредит № ………… г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 1 713,75 лева, представляваща чистата стойност на Анекс № ………. към Договор за потребителски кредит № ………… г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ………… г. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договор за потребителски кредит № ………… г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи от договора и анекса към него, които протИ.речат на императивни материалноправни норми При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит че е действителен, вкл. договорен индивидуално. По делото не е спорно, а и се установява по категоричен начин от приложения писмен доказателствен материал и неоспорените констатации на вещото лице по ССчЕ, че между „………“ АД – като кредитодател, и Л. Л. Н., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ………….. г., по силата на който кредитодателят е поел 6 задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 2 000,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата чрез плащане на 24 броя месечни вноски в срок до 30.06.2025 г., първата от които платима на 30.07.2023 г., а последната – на 30.06.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при факсиран лихвен процент в размер на 36,68 % и годишен процент на разходите от 49,00 %. В Приложение № 1 към договора за кредит е посочено, че размерът на погасителната вноска възлиза на 122,97 лева с одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение – на 257,00 лева. Общо дължимата сума, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита, възлиза на 2 951,28 лева. От доказателствата по делото и от заключението на ССчЕ се установява още, че страните са подписали помежду си и Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ………….. г. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ поръчителство на 2 физически лица, или 2./ банкова гаранция в размер на 2 951,28 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. трето от Приложение № 5 към договора поръчителите трябва да бъдат физически лица, като всеки от тях трябва да отговоря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1 500 лева, да бъдат лица над 20-годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, вкл. и такъв със заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции, или ако имат – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“. В изречение четвърто на същата клауза е посочено, че кредитодателят не е длъжен и може по своя преценка, с оглед на надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, да откаже предложените от кредитополучателя поръчители. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 4,40 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода за всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, вкл. при предсрочно погасяване на кредита. Неустойка се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. Съгласно Погасителния план към договора за потребителски кредит на кредитополучателя е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 3 216,72 лева. Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – за което съдът изрично е уведомил страните с доклада по делото. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в 7 две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен погасителен план, неразделна част от него, в който е посочено, че дължима е само една погасителна вноска, индивидуализирана с размер и падеж. Настоящият съдебен състав намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на ищеца за нищожност на договора поради посочването в него на грешен размер на ГПР. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,00 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката в размер на 3 216,72 лева, която е начислена автоматично от кредитора при непредставяне на уговореното в чл. 1 и 2 от Приложение № 5 обезпечение в деня на предаване на паричната сума по договора. Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по – специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 8 прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено, че получаването на заема е било обусловено от предоставянето на едно от следните обезпечения – двама поръчители или банкова гаранция. С уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 към договора неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и краткия срок /еднодневен според предвиденото в чл. 1 от Приложение № 5 към договора/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката. Еднодневният срок за предоставяне на поръчители – 2 физически лица, е изключително кратък и това създава значително затруднение за заемателя – за предоставяне на обезпечение чрез двама поръчители, които следва да отговарят на различни специфични критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи, вкл. и на официални такива. Същевременно, кредиторът още в деня на подписването на договора е начислил т. нар. „неустойка“ и я е включил в погасителния план към договора. Още повече, че ако заемодателят действително е имал намерение да получи като обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от лица, отговарящи на посочени изисквания, каквато възможност той има съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля размера на заетата сума. В аспекта на изложеното съдът приема, че клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед на цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона – чл. 16 ЗПК. На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. При включване на неустойката в ГПР по кредита се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК – в този смисъл и неоспорените констатации на ССчЕ. Съдът приема, че уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 към договора неустойка представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 4 от Приложение № 5, те не могат да изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него 9 икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така решение № 2261 от 18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 156 от 11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 54 от 09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС и др.). В допълнение следва да се посочи, че в Решение от 21.03.2024 г. по дело № C714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Ето защо, искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит № ………… г., сключен между страните, е основателен и следва да бъде уважен. По иска с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК Ищецът по първоначалната искова молба претендира присъждане на сумата в размер на 500,00 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителния Договор за потребителски кредит № ………… г., изменен с Анекс № ………./07.04.2024 г., ведно със законната лихва за подаване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г., до окончателното плащане. Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е 10 обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: че е заплатил твърдените суми по договора за паричен заем; че това разминаване на блага от имуществото на ищеца към имуществото на ответника е без правно основание, т. е. е осъществено без да е бил налице годен юридически факт за това. При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за паричен заем, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност. Ищецът по насрещните искове претендира присъждане на сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо главница по Анекс № ………. към Договор за потребителски кредит № ………… г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност сумата от 1 713,75 лева, представляващо чистата стойност на Анекс № ………. към Договор за потребителски кредит № ………… г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане. Съдът намира, че тези претенции следва да бъдат разгледани съвместно, тъй като изискват преценка за действителността на сключения между страните Анекс № ………./07.04.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ………… г. и изследване на въпроса за чистата стойност на същия, респ. наличие на основание за задържане от кредитора на претендираните по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД суми от кредитополучателя. Както се изясни, по делото не се спори, че между „………“ АД, като кредитодател, и Л. Л. Н., като кредитополучател, е сключен Анекс № ………./07.04.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ………… г., с който страните по посочения договор за кредит се споразумяват да го предоговорят за допълнителен срок и/или сума, които са изрично посочени в Приложение № 1 към анекса. Съгласно Приложение № 1 към анекса, „………“ АД, като кредитодател, е поел задължение да предостави на Л. Л. Н., като кредитополучател, паричен заем в размер на 2 000,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата чрез плащане на 24 броя месечни вноски в срок до 07.04.2026 г., първата от които платима на 07.05.2024 г., а последната – на 07.04.2026 г., заедно с възнаградителна лихва при факсиран лихвен процент в размер на 46,56 % и годишен процент на разходите от 65,00 %. В Приложение № 1 към анекса е посочено, че размерът на погасителната вноска възлиза на 134,71 лева с одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение – на 257,00 лева. Общо дължимата сума, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита, възлиза на 3 233,04 лева. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ поръчителство на 2 физически лица, или 2./ банкова гаранция в размер на 3 233,04 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. трето от Приложение № 5 към договора поръчителите трябва да бъдат физически лица, като всеки от тях трябва да отговоря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1 500 лева, да бъдат лица над 20-годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, вкл. и такъв със заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции, или ако имат – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“. В изречение четвърто на същата клауза е посочено, че кредитодателят не е длъжен и може по своя преценка, с оглед на надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, да откаже предложените от 11 кредитополучателя поръчители. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 4,02 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода за всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, вкл. при предсрочно погасяване на кредита. Неустойка се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. Съгласно Погасителния план към анекс № ………./07.04.2024 г. към договора за потребителски кредит на кредитополучателя е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 2 916,96 лева. Съдът намира, че сключеният между страните Анекс № ………./07.04.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ………… г. има характеристиките на договорен източник на самостоятелно облигационно правоотношение между „………“ АД и Л. Л. Н., доколкото със същия се поема задължение за предоставяне на нов паричен заем, при различни параметри и срок, а сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ………… г. се прекратява като изпълнен. Този договор също има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят Л. Л. Н. има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – за което съдът изрично е уведомил страните с доклада по делото. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен погасителен план, неразделна част от него, в който е посочено, че дължима е само една погасителна вноска, индивидуализирана с размер и падеж. Настоящият съдебен състав намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на ищеца за нищожност на договора поради посочването в него на грешен размер на ГПР. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, 12 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 65,00 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Наред с това, този размер не отразява и действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката в размер на 2 916,96 лева, която е начислена автоматично от кредитора при непредставяне на уговореното в чл. 1 и 2 от Приложение № 5 обезпечение в деня на предаване на паричната сума по договора. Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по – специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено, че получаването на заема е било обусловено от предоставянето на едно от следните обезпечения – двама поръчители или банкова гаранция. С уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 към договора неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и краткия срок /еднодневен според предвиденото в чл. 1 от Приложение № 5 към договора/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката. Еднодневният срок за предоставяне на поръчители – 2 физически лица, е изключително кратък и това създава значително затруднение за заемателя – за предоставяне на обезпечение чрез двама поръчители, които следва да отговарят на различни специфични критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи, вкл. и на официални такива. Същевременно, кредиторът още в деня на подписването на договора е начислил т. нар. „неустойка“ и я е включил в погасителния план към договора. Още повече, че ако заемодателят действително е имал намерение да получи като обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от лица, отговарящи на посочени изисквания, каквато възможност той има съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за 13 предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля размера на заетата сума. В аспекта на изложеното съдът приема, че клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед на цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона – чл. 16 ЗПК. На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. При включване на неустойката в ГПР по кредита се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК – в този смисъл и неоспорените констатации на ССчЕ. Съдът приема, че уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 към договора неустойка представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 4 от Приложение № 5, те не могат да изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. При това положение се налага извод, че Анекс № ………./07.04.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ………… г. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така решение № 2261 от 18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 156 от 11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 54 от 09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа 14 на СГС и др.). От неоспорените констатации на ССчЕ се установи, че фактически получената от ищеца-кредитополучател сума по Договор за потребителски кредит № ………… г. възлиза на 2 000,00 лева, а по Анекс № ………./07.04.2024 г. – на 455,00 лева /разликата над тази сума до пълния размер на заема от 2 000,00 лева, или сумата от 1 545,00 лева, е послужила за рефинансиране на задължението по първоначалния договор за кредит, и е отразена единствено като счетоводна операция, без фактическо предаване на сумата/. Вещото лице е констатирало, че общо заплатената от ищеца-кредитополучател сума по Договор за потребителски кредит № ………… г. и по Анекс № ………./07.04.2024 г. възлиза на 2 342,25 лева. С оглед на формирания по-горе извод за недействителност на Договор за потребителски кредит № ………… г. и на Анекс № ………./07.04.2024 г., то кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, съответстваща на фактически предадената му от кредитора заемна сума, или по договора за кредит от 30.06.2023 г. кредитополучателят дължи връщане на сумата от 2 000,00 лева, а по анекса от 07.04.2024 г. – сумата от 455,00 лева, или дължи връщане на сума в общ размер на 2 455,00 лева. При това положение, съдът намира иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за неоснователен, доколкото, от една страна, ищецът не установи заплащане на част от претендираната сума – в размер на 157,75 лева, съставляваща разлика над 342,25 лева до 500,00 лева, а за сумата от 342,25 лева ответникът установи наличие на основание за задържане на сумата – като част от чистата стойност на кредита по Анекс № ………./07.04.2024 г. Що се касае до насрещните искове, предвид формирания извод за недействителност на Анекс № ………./07.04.2024 г., на основание чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. По въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, е формирана константна практика на ВКС (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., и др.), според която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по предявен на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност, което би протИ.речало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК. Предвид изложените съображения насрещният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е неоснователен (доколкото 15 съдът прие, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК) и следва да се отхвърли, като следва да се разгледа евентуалният насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, като се даде отговор на въпроса каква е чистата стойност на сумата, получена от ответника по насрещните искове, която не е погасена от него до момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Както се изясни от неоспорените констатации на ССчЕ фактически предадената на потребителя сума по Анекс № ………./07.04.2024 г. възлиза на 455,00 лева. Съдът намира, че на връщане, на основание чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК, подлежи само тази сума, доколкото разликата над нея до пълния размер на кредита по анекса от 07.04.2024 г. (1 545,00 лева) кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения по договора за кредит от 30.06.2023 г., чрез рефинансиране, като конкретно я е разпределил за погасяване на задължения, който настоящият съд прие, че изначално не са били дължими от потребителя поради недействителност на договора за кредит. При това положение и като съобрази, че общо заплатената от Л. Л. Н. на „………“ АД сума по Договор за потребителски кредит № ………… г. и по Анекс № ………./07.04.2024 г. възлиза на 2 342,25 лева, съдът приема, че насрещният иск по чл. 23 ЗПК е основателен до размера на 112,75 лева. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 713,75 лева искът следва да се отхвърли. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98″, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в производството парични претенции и уважените такива с крайния акт от лева в евро съобразно официалния валутен курс. Относно разноските: При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца по първоначалната искова молба следва да се присъди сумата от 360,97 евро, вкл. разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за ССчЕ, съобразно уважената част от исковете, а в полза на ищеца по НИМ – сумата от 21,99 евро, съобразно уважената част от НИМ, включваща разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. В полза на ответника по НИМ следва да се присъди сумата от 124,15 евро – разноски за адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Л. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ………, срещу „………“ АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: гр. …………. че Договор за потребителски кредит № ………… г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ………, за осъждане на „………“ АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: гр. …………. да му заплати по иск правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 255,65 евро, с левова равностойност 500,00 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за потребителски кредит № ………… г., изменен с Анекс № ………./07.04.2024 г., ведно със законната лихва за подаване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на „………“ АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: гр. …………. за осъждане на Л. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ………, да му заплати по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, сумата от 876,23 евро, с левова равностойност 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 1 022,58 евро, с левова равностойност 2 000,00 лева, представляващо главница по Анекс № ………. към Договор за потребителски кредит № ………… г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Л. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ………, да заплати на „………“ АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: гр. …………. основание чл. 23 ЗПК, сумата от 57,65 евро, с левова равностойност 112,75 лева, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на Анекс № ………./07.04.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ………… г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 23 ЗПК за горницата над сумата от 57,65 евро, с левова равностойност 112,75 лева, до пълния предявен размер от 876,23 евро, с левова равностойност 1 713,75 лева.

ОСЪЖДА Л. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ………, да заплати на „………“ АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: гр. …………. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 21,99 евро – сторени разноски в производството по гр. д. № 2612/2025 г. на СРС, 29 състав. ОСЪЖДА „………“ АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: гр. …………. да заплати на Л. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ………, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 360,97 евро, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 124,15 евро – сторени разноски в производството по гр. д. № 2612/2025 г. на СРС, 29 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.