Агенция за събиране на вземания – Гражданско дело № 20253620100967 по описа на Районен съд – Нови Пазар, II-ри състав

РЕШЕНИЕ № 11 гр. Нови пазар, 16.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Светла Радева при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20253620100967 по описа за 2025 година Делото е образувано по иск с правно основание чл.26,ал.1 предл.първо и трето от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,предявен от А. А. А. с адрес в с. Ц., общ. Н., обл. Ш., ул.***, действащ чрез пълномощника си адв. Б. Й.,вписан в *АК срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано заедно и поотделно от З.С.Б., Д.М.М. и Щ.Г. А., с цена на исковете общо в размер на 9 140.22лв. Ищецът твърди, че на ***г. е сключил Договор за паричен заем №***, като “Микро Кредит“ АД му предоставило паричен заем в размер на 3000 лв. Общата сума за погасяване на кредита била 4051,26 лв., със срок на договора 18 месеца и размер на месечната вноска от 225, 07 лв., с дата на първо плащане -01.12.2024 г., ГПР 48,90 %и лихвен процент при просрочие ОЛП +10%. На същата дата сключил и договор за допълнителни услуги с “Микро Кредит“ АД, за услуги с пакет „Комфорт“ със срок 18 месеца обща сума за погасяване 5088,96 лв. и размер на месечната вноска 282,72 лева. На 24.06.2025 г. ищецът бил уведомен, че задължението му е прехвърлено на настоящия ответник, като последният също го уведомил със съобщение за това. Като не оспорва сключването на двата договора и настъпилата цесия на вземанията, ищецът моли съда да прогласи нищожността им. В аргументите си за това посочва основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, евентуално ал.3 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19,ал.2 и чл.22 от същия закон. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените деловодни разноски. Ответното дружество, чрез представителя си юрисконсулт А.П. е депозирало писмен 1 отговор, като намира исковете за допустими, но неоснователни и недоказани.Относно твърдяната нищожност на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК посочва, че към датата на сключване на договора основният лихвен процент бил 3, 63%,съответно ГПР по договора от 48,90 % не надвишило пет пъти размера на законната лихва,чийто размер към този момент бил 68,15 % Относно договора за допълнителни услуги излага, че е сключен съгласно принципа за свобода за договаряне, незадължителен по своя характер и услугите избрани доброволно от настоящия ищец.Уговореното плащане пък не следвало да се включва в ГПР като общ разход по кредита и затова не било включено. С тези и други подробно изложени аргументи се иска отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание страните не се явяват.Не изпращат представители.Депозират писмени становища . Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: Не се оспорва от страните по делото и съдът приема за безспорно установен факта,че между ищеца А. А. А. и „Микро кредит „АД е бил сключен Договор за заем Microcredit №***/***г.,по силата на който заемодателят“Микро кредит „АД е предоставил на заемателя А. А. А. заем в размер на 3 000.00лв.,за срок от 18 месеца,с падеж -всяко първо число на месеца,дължими 18 погасителни месечни вноски ,фиксиран лихвен %-40.48%, ГПР – 48.90%, лихвен % при просрочие- ОЛП +10%,погасителна вноска в размер на 225.07лв.,Обща сума за погасяване – 4 051.26лв. Кредитополучателят е закупил и пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок от 18 месеца,с месечна вноска от 282.72лв.,платима на 1-во число,която допълнителна услуга включва: :1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД, 3.Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, 4.Разглеждане до минути, 5.Преференциално обслужване, 6.Право за участие в допълнителни промоции. Или,общата месечна погасителна вноска е определена в общ размер на 507.79лв.,дължима на 18 месечни вноски,първата от които с падеж на 01.12.2024г.,а последната -с падеж на 01.05.2026г., Страните не спорят,че въз основа на договор за цесия,вземането на кредитора “ Микро кредит „АД е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания „ЕАД,за което ищецът е уведомен чрез изпратен му от ищеца на 24.06.2025 г.SMS.Чрез същия,той е уведомен,че дължи на ответника сумата в общ размер на 7388.52лв. Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи: Страни по договора за заем са „Микро кредит „АД /заемодател/ и ищецът А. А. А. /заемател/ ,който е физическо лице и при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност –от една страна,а от друга страна,заемодателят действа като финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗКИ,предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.Ето защо съдът счита,че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,чиято правна 2 уредба се съдържа в действащия ЗПК и в него законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,уредени в глава трета,чл.10 и чл.11. СЕС многократно е давал препоръки относно това,че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика. Съдържанието на договора за кредит частично отговаря на изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9 от ЗПК- сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя на погасителните вноски. Същият обаче не отговаря на чл.11 ,т.11 и т.12 от ЗПК,доколкото не са посочени последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени суми ,дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Договорът противоречи и на чл.9а от ЗПК,доколкото в същия не се съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,, който не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“ Настоящият съдебен състав намира,че процесния договор за паричен заем нарушава разпоредби на ЗПК,поради което е недействителен досежно уговорените между страните допълнителни услуги във връзка с предоставения заем.Съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение.Съгласно клаузите на договора, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на повечето от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което налага извода, че се касае за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ,т.3 от ЗЗП. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и 3 управление на кредита. Уговорената в договора дължимост на такъв вид такси за допълнителни услуги противоречи на закона и добрите нрави. Това са такси по събиране и обслужване на кредита и по естеството са такива по управление на кредита.В допълнение,следва да се посочи,че изброените в договора допълнителни услуги не водят до някаква икономическа полза за ответника,която да е еквивалентна на уговорената цена.На практика е уговорено заплащането на възнаграждение за една възможност-възможността за предоставяне на услугите и не са ангажирани по делото доказателства,че на ответника е предоставена някоя от сочените услуги.В случая,възнаграждението което следва да се заплати по пакета за допълнителни услуги е в размер на 282.72лв.месечно .,или общо в размер на 5 088.96лв.,който дори надвишава размера на отпуснатия кредит от 3 000.00лв. .Уговореното възнаграждение е прекомерно и е в противоречие с принципа за справедливост.На практика се претендира заплащане на сума ,без насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума по договора за кредит или еквивалентна престация. Разпоредбите ,уреждащи заплащането на цената за допълнителни услуги се явяват и неравноправни по смисъла на чл.143 ал.1 т.3 от ЗПК,тъй като ,за да се възползва длъжникът от допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора,което означава,че той следва да плати предварително за възможност ,която изцяло зависи от волята на кредитора.С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора за заплати за нещо,което има право по силата на самия закон,което води до тяхната неравноправност,а оттам и за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.Едновременно с това,споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит е нищожно и поради противоречие с добрите нрави ,доколкото за противоречащи на добрите нрави се считат сделки,с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.Липсва основание за дължимост на възнаграждението по нищожното споразумение. Посоченият в договора за кредит ГПР е 48.90 %.Ако към него се прибави и сумата по допълнителния пакет услуги ,сумата ще нарастне неимоверно много и ще надвиши неколкократно допустимия от чл.19,ал.4 от ЗПК ГПР. С оглед неспазване изискванията на чл.11,ал.1,т.10,т.11 и т.12 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19,ал.4 и ал.5 от ЗПК,съдът намира,че процесният Договор за паричен заем №***/***г.,сключен между “Микро Кредит“ АД и А. А. А. и Договор за допълнителни услуги към заем №***/*** г.,сключен между същите страни ,са недействителни на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.. Съгласно чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. При това положение,ищецът дължи на ответника само чистата стойност на кредита – 3 000.00лв. Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза за допълрнителен пакет услуги единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели, поради което тази клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.26,ал.4 от ЗЗД повелява,че “нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор,когато не са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,че сделката би била сключена и без недействителните й части.“,какъвто е настоящия случай. Следва да се прогласи нищожността само на уговорената клауза за заплащане на допълнителни услуги „КОМФОРТ“ ,но не и на целия договор за заем,което като правна последица би означавало пречка за възникване на задължение по процесната клауза. На основание чл.78,ал.1 от ГПК,с оглед изхода на делото,ответникът първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по същия направените по делото разноски в размер на 46.73 EUR /държавна такса/ и 332.31 EUR../адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.33,ал.1 от ЗПК и чл.16 от ЗПК във вр.с чл.143 от ЗЗП на клаузата за заплащане на Допълнителни услуги „Комфорт“ по Договор за допълнителни услуги към заем №***/*** г.и Договор за паричен заем №***/***г.,сключени между “Микро Кредит“ АД с ЕИК:202073629,със седалище и адрес на управление :гр.София,бул.“Цариградско шосе“ №137,ет.3 и и А. А. А. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.Ц.,ул.*** . ОСЪЖДА ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,с ЕИК:203670940,със седалище и адрес на управление:гр.София,п.к.1335,ж.к.Люлин -10,бул.“Д-р Петър Дертлиев „№25,офис-сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано заедно и поотделно от З.С.Б., Д.М.М. и Щ.Г. А. да заплати на ищеца А. А. А. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.Ц.,общ.Н.,ул.*** .направените по делото разноски в размер на : 46.73 EUR /четиридесет и шест евро седемдесет и три евроцента / -държавна такса и 332.31 EUR../триста тридесет и две евро тридесет и един евроцента /-адвокатско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.