АПС Бета България – Гражданско дело № 20251110118280, по описа на Софийски Районен съд, 34-ти състав

РЕШЕНИЕ № 7459 гр. София, 22.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: …….. при участието на секретаря …….. като разгледа докладваното от …….. Гражданско дело № 20251110118280 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Ищецът ………. твърди, че ответникът С. Е. Т. дължи суми по Договор за потребителски кредит № ……. от 25.02.2020 г., сключен първоначално със …….. и прехвърлен на ищеца чрез договор за цесия от 22.03.2024 г. Претендира се признаване за установено съществуването на вземане за 400.00 лв. – главница и 361.56 лв. – законна лихва за забава. С разпореждане от 01.04.2025г. съдът е върнал исковата молба за сумата в размер на 739.12 неустойка, което разпореждане е влязло в законна сила. Ответникът оспорва иска. Твърди, че договорът е нищожен поради неяснота на цената и неправомерно изчислен ГПР. Поддържа, че клаузите за неустойка по чл. 20 представляват прикрито възнаграждение, което заобикаля закона. Сочи, че е изплатила суми, надвишаващи получената главница. Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. За безспорни са обявени следните факти: Сключването на договора, усвояването на сумата и наличието на договор за цесия. Спорни са следните факти: Действителността на договорните клаузи (ГПР и неустойки) и точният размер на остатъка от дълга след извършените плащания. Ищецът следваше да докаже съществуването на вземането и неговия размер, индивидуална договореност. Ответникът следваше да докаже факта на плащане и основанията за нищожност. Централен спорен момент е характерът на неустойката по чл. 20 от договора (за непредставяне на обезпечение). Съдът намира тази клауза за неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. В контекста на практиката на СЕС , всяка сума, която потребителят е 1 длъжен да плати и която не съответства на реална услуга, следва да се счита за част от общите разходи по кредита. Предвидената неустойка от 0.9% на ден при липса на обезпечение е автоматична, прекомерна и има за цел не да обезщети вреди, а да генерира допълнителна печалба извън договорната лихва. Това по своята същност прикрито възнаграждение, целящо заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно заключението на ССЧЕ, кредиторът е обявил ГПР от 42.58%. Вещото лице обаче установява, че ако се включат разходите по чл. 20, които имат възнаградителен характер, реалният ГПР достига 63.50%. Освен това към момента на сключване на договора максимално допустимият ГПР (5 пъти законната лихва) е 50.00%. Превишаването на този лимит води до нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС , според която прикритото оскъпяване под формата на такси или неустойки за услуги, които не се предоставят реално, опорочава целия договор. Вещото лице В. сочи, че ответникът е превел общо 700.00 лв. Кредиторът е разпределил едва 200 лв. от тях за главница, а останалите за лихви, неустойки и неясни „други разходи“ (по които вещото лице не е получило информация). Клаузата, предвиждаща заплащане на такси за разноски, е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като същата предвижда заплащане за действия, представляващи неразделна част от дейността на кредитора по управление на кредита. Тези суми представляват скрито възнаграждение, което заобикаля законовото ограничение за максимален ГПР и нарушава принципа за добросъвестност в потребителските правоотношения (чл. 143 ЗЗП). С оглед разпоредата на чл. 23 ЗПК при нижността на договора, потребителят дължи само чистата стойност на получената главница – 600.00 лв. Доколкото е доказано плащане на 700.00 лв., задължението е погасено изцяло чрез плащане още на 17.06.2020 г. Налице е дори надплатена сума. Исковата претенция е изцяло неоснователна. Главницата е погасена чрез плащане, а договорните клаузи за лихви и неустойки са нищожни поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ………., ЕИК …….., срещу С. Е. Т., ЕГН **********, иск за признаване за установено съществуването на вземане по договор за потребителски кредит № ……. от 25.02.2020 г. за сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, с еврова равностойност 204.52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента) – главница, и 361.56 лв. /триста шестдесет и един лева и 56 ст./, с еврова равностойност 184.86 EUR (сто осемдесет и четири евро и 86 цента) – законна лихва за периода 26.03.2020г. до 21.01.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА ………., ЕИК …….., да заплати на С. Е. Т., ЕГН **********, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, с еврова равностойност 204.52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента) –разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, с еврова равностойност 230.08 EUR (двеста и тридесет евро и 08 цента) – разноски за депозит за вещо лице. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.