В практиката се случва понякога, след сключване на договор за продажба или изработка на някаква вещ, страната, която следва да изпълни, да изпадне в невъзможност. В такива случаи, основният принцип е, че договорът се разваля по право. Такава невъзможност се нарича последваща невъзможност за изпълнение. В случай, че невъзможността е била от самото начало, още при сключване на договора – например, вещта изобщо не е същестувала, тогава предметът на сделката е изцяло невъзможен и такива сделки са нищожни и няма да са предмет на настоящата статия.
В зависимост от причината за невъзможността за изпълнение, тя се дели на физическа и правна невъзможност. При физическата невъзможност за изпълнение причина е погиване, кражба, или изгубване на вещта, или пък заболяване на длъжника, когато задължението за изпълнение е свързано с неговата личност. При правната невъзможност най-често представлява забрана за извършване на сделката, поради законодателни промени или настъпила правна промяна в характера на предмета на изпълнение – например отчуждаване на имота от общината. Следва да се има предвид, че при парично задължение, длъжникът не може да се освободи, поради липса на пари. Парите са вещи, които принадлежат към род, който не погива.
Невъзможността може да бъде частична и пълна, трайна и временна. При частична невъзможност за изпълнение, кредиторът може да се задоволи с част от предмета на сделката, като пропорционално се намали и неговото задължение или сума, която следва да заплати. В случай, че частичното изпълнение не удовлетворява кредитора, сделката се разваля и длъжникът следва да върне обратно даденото.
Трайната невъзможност е окончателна или пък отлага изпълнението с толкова дълъг период от време, че кредиторът вече няма интерес от изпълнение.
Последиците при последващата невъзможност за изпълнение зависят от много фактори, но най-вече от това, дали длъжникът има или няма вина за нейното възникване. В общия случай, когато невъзможността е безвиновна и длъжникът не отговаря за настъпилите събития, които са причинили невъзможността му да изпълни, той не отговаря за причинените на кредитора вреди. Обратното – в случай, че настъпилата последваща невъзможност за изпълнение се дължи на виновно поведение на длъжника, той следва да заплати причинените на кредитора вреди. Важно е да се знае, че в зависимост от предмета на договора, разписаните клаузи, както и от качеството на страните – физически лица или търговци, са възможни отклонения от гореописаното, както и отговорност на изпълнителя за обезщетение, дори да не е виновен за настъпилата невъзможност.
В общия случай, когато длъжникът отговаря за последващата невъзможност, кредиторът има няколко възможности: 1 – да иска компесаторно обезщетение; 2 – да се удовлетвори от заместваща облага; 3 – ако вещта е застрахована – да търси обезщетение от застрахователната компания; Ако кредиторът е предпочел да се удовлетвори от заместваща облага, той може да иска обезщетение за горницата над получената заместваща облага до това, което му се е дължало като изпълнение първоначално.
адв. Богомил Йорданов
По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.