Нищожни клаузи в договори за потребителски кредити

Нищожни клаузи в договори за потребителски кредити

На много хора, за съжаление, им се налага спешно да изтеглят кредит. В бързането и в стреса, хората се съгласяват с всякакви условия, което кара кредитни институции (най-често бързи кредити) да слагат огромни неустойки, възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси за експресно разглеждане на искането за кредит и т.н., които почти винаги са нищожни. Следва да имате предвид, че ако сумата, която имате да върнете надвишава с повече от 30-40% сумата, която сте теглили, почти със сигурност има неравноправни и нищожни клаузи в договора Ви за кредит.
Тук, съвсем накратко, ще разгледам най-основните нищожни уговорки – за неустойка, за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава.

НЕУСТОЙКА

Нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка в прекалено голям размер, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

Естеството на парични и на непарични и размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
Дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.;

Вид на уговорената неустойка (компесаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или незначителна негова част;
Съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Според разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята им да определят свободно съдържанието на договора и частност да уговарят неустойка обаче е ограничена от същата тази разпоредба в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение – тяхното нарушение води до недействителност на договореното и то в най-тежката му форма – нищожност – чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави не са писани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждането на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай. В в много случаи неустойката е уговорена в размер на 20-80% върху цялата „получена сума“. С други думи, към датата на сключване на договора е уговорено заемополучателят да плаща неустойка в размер на 20-80% от заемната сума, независимо какъв размер е неизпълнението и при положение, че възнаградителнатв лихва се определя на ден. При това положение уговорената неустойка надхвърля многократно очакваните вреди от неизпълнението, така, че договореният размер на неустойката не е насочен към проявление на нейните функции (обезщетителна и наказателна), а по-скоро към несправедливо по съдържание съглашение (ако въобще е имало такова при неистински договори) поради обективната неравностойност на насрещните задължения, която води до облагодетелстване на един правен субект за сметка на друг. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД клаузата, с която страните са договорили този размер на неустойката е нищожна. Тя не е породила права за заемодателя още към датата на сключване на договорите.

ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА

Нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави: Често в договорите за кредити се договарят лихвени проценти от 1 до 5%, но изчислен процент на ден, с което се нарушават добрите нрави и принципите за прозрачност, обективност и балансираност на интересите на търговците и потребителите. Накърняването на добрите нрави е нееквивалентността на престациите и неоснователното обогатяване на кредитора.

Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. дело № 5477/2007 г., ВКС, V г.о.: „Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сечения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност“.

В своята практика ВКС трайно приема, че противоречащи на добрите нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща ТРИКРАТНИЯ РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА ПРИ НЕОБЕЗПЕЧЕНИ КРЕДИТИ, А ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИ КРЕДИТИ ДВУКРАТНИЯ РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА. В този смисъл са: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г. на ВКС, 2-ро г.о.; Решение № 378/18.05.2006 г., по гр. дело № 315/2005 г. на ВКС, г.к.; Решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/2007 г. на ВКС, г.к., Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г.о. и други.

НИЩОЖНОСТ НА ДОГОВОРНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ЗАБАВА В ПОГАСЯВАНЕТО НА ДЪЛЖИМАТА ГЛАВНИЦА.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗКНИП, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата. А когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва – чл. 43, ал 2 от ЗКНИП. Въпреки това, много кредитори в договорите си изискват обезщетения от 1 до 5-6% на ден от получената заемна сума, което прави такава клауза нищожна.

адв. Богомил Йорданов

 

 

По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.