Дарението на недвижим имот представлява едностранен безвъзмезден договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно имот на дарения, който го приема. При дарението, макар че задължен е само дарителят, необходимо е съгласието и на дарения. Така, че при извършване на прехвърляне на имот чрез дарение, задължително пред нотариуса се явяват и дарителят и дареният.
Следва да се има предвид, че обещание за дарение е нищожно, както и дарение на несъществуващ към момента на дарението имот. Важно за дарението е, че в случай, че дареният е в брак, дареният имот не става част от съпружеската имуществена общност, подобно на наследството. Дарението става собственост единствено на надарения съпруг.
Отмяна на дарението
Отмяната на дарение се отличава от развалянето на договори, поради неизпълнение, тъй като тук за дареният няма задължение да даде нищо в замяна при подписване на нотариалния акт. Но същевременно, най-често срещаното в практиката основание за отмяна на дарение, е отказ на дарения да дава издръжка на дарителя. Останалите основания са много рядко срещани в практиката, но все пак ще ги озброя: когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия/ата съпруг/а или неговото дете, или е съучастник в такова престъпление; когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по – малко от три години.
Отказ на дарения да дава издръжка на дарителя.
Срок за отмяна
Законът за задълженията и договорите определя едногодишен преклузивен срок на дарителя да заведе дело за отмяна на дарението от момента, в който е научил за някое от посочените основания за отмяна. Но в случай на неплащане на издръжка от страна на дарения, този преклузивен срок на практика става доста разтеглив – започва да тече от момента, в който дарителят е започнал да се нуждае от издръжка, но дареният не му я е осигурил. Реално няма ограничение колко години след извършване на дарението дарителят може изпадне в нужда да му се изплаща издръжка и да заведе дело за отмяна на дарението – може и 20 години да минат. Този едногодишен срок става още по-разтеглив, имайки предвид съдебната практика, според която едногодишният срок започва да тече от момента на уведомяване на дарения, че дарителят се нуждае от издръжка. Същевременно този едногодишен срок не може и да изтече, докато дарителят има нужда от издръжка. На практика това означава, че след всякакъв период от време дарителят може да изпадне в нужда от издръжка и да покани дареният да му я осигурява. Щом дареният не осигурява издръжка на своя дарител, налице е вече основание за отмяна на дарението, дори да е било извършено преди много години.
В случай, че е имало основания за отмяна на дарението, при смърт на дарения, неговите наследници отговарят пред дарителя и следва те да плащат издръжка, както и да отговарят по иск за отмяна на дарението. Ако пък в течение на производството по отмяна на дарение почине дарителят, неговите наследници могат да продължат делото, като всеки от тях встъпва в процеса според своите наследени идеални части.
Друг важен момент при дарението е, че ако дареният продаде имота на трето лице, преди да бъде вписана исковата молба за отмяна на дарението, имотът няма да може да бъде върнат в патримониума на дарителя, особено ако пък са изтекли и 5 години, откакто дареният е продал имота. В този случай дареният дължи обезщетение на дарителя, което се изчислява по пазарна оценка на имота. Това е доста нежелана ситуация от страна на дарител, който решава да развали дарение, защото няма да може да си вземе обратно имота от третото лице, а е много вероятно и дареният да няма имущество, с което да се удовлетвори присъденото на дарителя обезщетение.
адв. Богомил Йорданов
По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.